О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 02.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 294 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. С. П. от [населено място], приподписана от адв. К. Д., против въззивното решение № 458 от 12 ноември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 716 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 5165 от 9 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 3233 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г. за осъждането на М. П. да заплати на М. С. Е. от [населено място], обл. Б., сумата от 1250 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – пътно транспортно произшествие от 11 октомври 2009 г., за присъдената сума над 250 лева. В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят материалноправни и процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в случаите, когато пострадалият е нарушил ЗДвП и нарушението му е в причинна връзка с настъпването на вредата, както и по възможността съдът да се произнесе по иск по чл. 45 ЗЗД без наличието на физическо увреждане и без обективни доказателства за претърпени вреди.
Ответникът М. С. Е. от [населено място], обл. Б., чрез процесуалния му представител адв. С. А., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователността на жалбата.
Касационният съд в настоящия си състав приема, че жалбата на М. П. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 21 декември 2010 г. На същата дата е влязло в сила изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Според § 25 и 26 от ПЗР към ЗИД ГПК, обнародван в ДВ бр. 100 от 2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред, а самото изменение в ГПК (с изрично изброени изключения) влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Следователно, в деня на подаване на касационната жалба е влязло в сила новото правило на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая цената на изначално предявения иск по чл. 45 ЗЗД е от 1250 лева, поради което е явно, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и посоченото изменение на закона да не бе въвеждано, то касационното обжалване пак не би било допустимо, предвид размера на обжалваемия интерес по старата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК до цитираното изменение от 21 декември 2010 г., който самият касатор е определил в касационната си жалба, посочвайки, че атакува присъдения размер на обезщетението за сумата над 250 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. С. П. от [населено място], приподписана от адв. К. Д., против въззивното решение № 458 от 12 ноември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 716 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. в обжалваната му част.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: