ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 732
София, 08. декември 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 691 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Бургаския апелативен съд от 15.09.2011 г. по ч.гр.д. № 220/2011, с което е потвърдено определение на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалба срещу действия на съдебния изпълнител.
Недоволен от определението е жалбоподателят С. С. П., представляван от адв. Т. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по редица правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], София, представляван от адв. Ст. С. от Б. я оспорва, като счита, че обжалваното определение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и е постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, намира, че частната касационна жалба е недопустима съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК (изм. ДВ, бр. 100/2010).
Производството по обжалването на бездействията и посочените в закона действия на съдебния изпълнител не е въззивно. Съдът не действа като инстанция по отношение на съдебния изпълнител, както изрично е прието в ТР № 3/12.07.2005 ОСГТК ВКС. С жалбата срещу действията и бездействията на съдебния изпълнител страната предявява конститутивен иск за отменяването им, който е подобен на исковете, с който се оспорват решения на общото събрание на етажните собственици, действията на органите на кооперациите и търговските дружества и др. Разликата между тези искове е че в единия случай предмет на делото е материално потестативно право и „жалбата“ се подава в съда, а в другия – процесуално потестативно право и „жалбата“ се подава чрез съдебния изпълнител до съда. Окръжният съд действа по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител като единствена инстанция (това също изрично е прието в цитираното тълкувателно решение). Затова съгласно т. 2 ТР № 3 от 12.07.2005 г. по гр.д. № 3/2005 функционално компетентен да разглежда частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител пред окръжния съд е съответният апелативен съд, който не може да действа в друго качество освен като въззивна инстанция. В тази част тълкувателното решение не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК. С оглед измененията на ГПК ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. тълкувателното решение не е изгубило действие и частта, в която постановява, че определението на апелативния съд е окончателно, тъй като в чл. 274, ал. 4 (изм. ДВ, бр. 100/2010) е уредена изрично необжалваемостта пред Върховния касационен съд на въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Производството по обжалването на бездействията и посочените в закона действия на съдебния изпълнител е едноинстанционно и решението по жалбата не подлежи нито на въззивно, нито на касационно обжалване. За третото лице, ако бъде отстранено от имота при въвода на купувача от публичната продан във владение, остава възможността да се защити с иск за собственост.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. С. П. срещу определението на Бургаския апелативен съд от 15.09.2011 г. по ч.гр.д. № 220/2011.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен сок от връчването му на касатора С. С. П. на основание чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.