2
Определение по гр. д. № 847/11 г. на ВКС, І ГО стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
гр. София, 21.12. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретар Ан. Иванова
изслуша докладваното от съдията Л. РИКЕВСКА гр. д. № 847 по описа за 2011година, за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК.
Н. Г. М., като наследник на М. Л. П. – М., е подал молба за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на решение № 585 от 21.04.2005 г. по гр. д. № 2601/02 г. на ВКС ІV ГО. Това решение молителят счита за неправилно и моли за отмяната му поради открити нови писмени доказателства.
Ответникът по молбата Л. Н. М. поддържа същата.
Ответниците по молбата К. П. Петковска, П. И. Т., В. П. Т. и Р. И. Т. оспорват изложеното в нея и молят да се остави без уважение.
ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното:
С решение № 199 от 07.12.2001 г. по гр. д. № 63/01 г. Районен съд [населено място] е отхвърлил предявения от М. П. – М. срещу Р. М. Т., К. П. Петковска и И. П. Т. иск за собственост на дворно място заедно с построената в него къща. С решение от 01.07.2002 г. по гр. д. № 457/01 г. Софийски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. С решение № 585 от 21.04.2005 г. по гр. д. № 2601/02 г. ВКС ІV ГО е оставил в сила въззивното решение.
Молителят твърди, че след постановяване на решението са открити нови писмени доказателства, които са от значение за решаване на спора. Представя протокол от 22.04.1989 г. по гр. д. № 124/89 г. на Районен съд [населено място], с който е одобрена спогодба за съдебна делба между Р. Т., И. Т. и К. Петковска и в дял на Р. Т. е поставено в дял дворно място от 410 кв. м. заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, както и А. от 20.01.1969 г., с който парцел ХІІ-199 в кв. 22 с площ 840 кв. м. и паянтова сграда е актуван като държавна собственост, отчужден по ЗОЕГПНС през 1949 г. В молбата са обсъдени и други писмени доказателства които не са представени, но освен това те са били предмет на молба за отмяна по гр. д. № 353/06 г. на ВКС 5- членен състав, който с решение № 63 от 16.03.2007 г. е оставил същата без уважение.
Като съобрази изложеното в молбата и представените доказателства ВКС намира, че същата е недопустима. Съдебното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 21.04.2005 г. От този момент е възникнало правото на заинтересуваните страни да искат отмяна на това решение. Представените писмени доказателства са съществували преди влизане в сила на решението чиято отмяна се иска. Затова, към момента на подаване на молбата за отмяна на 30.05.2011 г., вече са били изтекли както тримесечния, така и пределния едногодишен срок по чл. 232 ал. 1 ГПК /отм./ и вече е било погасено самото право да се иска отмяна на това решение. С влизане в сила на новия ГПК на 01.03.2008 г. не се създава ново право на отмяна на влезли в сила решения, тъй като последните са станали неотменими с изтичане на едногодишния срок. В този смисъл е практиката на ВКС в определения № 275 от 12.09.2011 г. по гр. д. № 803/11 г. на ВКС I ГО, № 375 от 10.05.2010 г. по ч. т. д. № 343/10 г. на ВКС I ТО и № 69 от 21.02.2011 г. по гр. д. № 499/10 г. на ВКС ІІ ТО.
По изложените съображения, молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молбата на Н. Г. М. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 585 от 21.04.2005 г. по гр. д. № 2601/02 г. на ВКС ІV ГО.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: