О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 23.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №424/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. М. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба С. А. З. от [населено място], против въззивно решение №175/15.12.2010 г. по гр.д.№458/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №785/14.6.2010 г. по гр.д.№927/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, ХІІ състав, в частта, с която С. А. З. от [населено място] е осъден да заплати на Н. В. К. от [населено място], сумата 25317,86 лева, представляваща обезщетение за водене на чужда работа, без натоварване – изпълнение на ищцата на задължения на ответника за заплащане на цени за получени лекарствени средства чрез възстановяване на щети, причинени на склад, управляван от ищцата, на основание чл.61 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1320,96 лева – разноски по делото.
Ответницата по касация – Н. В. К., посредством процесуалния си представител – адв. П., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5000 лева. Това обстоятелство се установява от изложеното в исковата молба, в която са описани отделните 88 претенции, опредметени в толкова броя фактури, за продадени лекарства и лекарствени средства, като най-високата стойност по тях е 390 лева. В случая е налице обективно съединяване на искове, всеки от които е с цена до 5000 лева, което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.
Поради това касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№589/02.02.2011 г., подадена от адв. М. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба С. А. З. от [населено място], против въззивно решение №175/15.12.2010 г. по гр.д.№458/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Определението може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението от страните, ведно с настоящото определение, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: