О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 10.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 27 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. Д. И. от [населено място], против определение № 2649 от 10 октомври 2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2696 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е обезсилено определение № 15616 от 17 август 2011 г., постановено по гр.д. № 5630 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2011 г. за оставяне без уважение искането на Д. И. за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 237 за 2011 г. по описа на частния съдебен изпълнител А. А., и искането на И. за спиране на изпълнителното дело е оставено без разглеждане.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото разпоредбата на чл. 54 ГПК не може да намери приложение в случая; в кориците на делото няма нито едно доказателство, от което да е видно дали изобщо съобщението от частния съдебен изпълнител е достигнало до жалбоподателя, а и от самото удостоверение от частния съдебен изпълнител е явно, че съобщението не е достигнало до адресата; липсват мотиви защо съдът приема, че от датата на депозиране на възражението по чл. 414 ГПК е започнал да тече срокът за искане за спиране. В допълнителна молба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационното обжалване разрешаването на правния въпрос в хипотезата на чл. 54 ГПК какво следва да се разбира “…в който съобщението действително е стигнало до адресата.”
Ответникът Г. К. Ч. от [населено място] не представя отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови атакуваното определение въззивният съд приел, че подадената молба за спиране на принудителното изпълнение не е в срока за подаване на възражения, тъй като от издаденото от частния съдебен изпълнител удостоверение е видно, че не са изпълнени изискванията на закона за връчване на съобщения и книжа и впоследствие призовката за доброволно изпълнение е връчена на лице извън кръга на лицата по чл. 46, ал. 2 ГПК; поради липса на доказателства за дата, на която съобщението действително е достигнало до адресата, за такава следва да се приеме датата, на която е подадено възражението срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 12 юли 2011 г. и от тази дата започва да тече двуседмичният срок, в който може да се подаде искане за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 ГПК, поради което подадената молба на 1 август 2011 г. е след изтичането на срока и затова е недопустима.
К. съд в настоящия си състав приема, частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. З ГПК, която изрично посочва вида на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба по искане за спиране на изпълнението във връзка с разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не попадат в кръга на визираните в т. 1 и 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, като свързани със защитата на длъжника до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Уредбата е аналогична с тази по чл. 250 ГПК (отм.) и следва да се приеме, че даденото разрешение с т. 6 на ТР № 1/2001 на ОСГК на ВКС, на РБ г. не е загубило сила. Следователно процесното определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасянето на въззивния съд е изчерпан инстанционният контрол за обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. Д. И. от [населено място], против определение № 2649 от 10 октомври 2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2696 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: