О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 17.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 650 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Ц. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Д., против въззивното решение № 5512 от 26 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 5830 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № ІІІ-41-9 от 30 декември 2009 г. по гр.д. № 2240 по описа на районния съд в гр. София за 2008 г. за осъждането на К. К. да заплаща на непълнолетното си дете К., родено на 21 юли 1994 г., месечна издръжка над 80 лева до присъдения размер от 150 лева.
К. съд приема, че следва да остави касационната жалба на К. К. без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Според правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21 декември 2010 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. В случая цената на предявения иск се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК – размерът на цената на иска по искове за периодични платежи за неопределено време е сборът на платежите за три години. Тъй като предявеният иск е с правно основание по чл. 86 СК (отм.) и искането е за изменение на присъдена издръжка от 50 лева на 150 лева, то сборът на платежите за три години е в размер на 3600 лева. Дори и да може да се твърди, че предвид датата на предявяване на иска (4 юни 2008 г.) и датата, на която детето К. навършва пълнолетие (21 юли 2012 г.), то цената на иска следва да се определя по правилото на чл. 60, ал. 1, т. 6 ГПК, или сборът от всички платежи е в размер на 4956,66 лева и, следователно, е под посочения размер в чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационната жалба е постъпила на 14 януари 2011 г. – след 21 декември 2010 г., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция, поради което атакуваното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Ц. К. от [населено място] против въззивното решение № 5512 от 26 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 5830 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в обжалваната му част.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: