О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 01.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 774 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. К. В. и К. С. В. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. И. С., против въззивното решение № 58 от 26 януари 2011 г., постановено по гр.д. № 772 по описа на Софийския окръжен съд за 2010 г., с което е потвърдено решение № 195 от 18 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 857 по описа на районния съд в гр. Самоков за 2009 г. за отхвърляне исковете на В. против П. К. К. и Б. Д. К. от [населено място] за заплащане на сумата от по 100 лева месечно като обезщетение за ползваните 1/6 идеални части от съсобствена жилищна сграда от техните общо 4/6 идеални части и на целия таван от същата жилищна сграда от К. за времето от 2 октомври 2009 г. до датата на постановяване на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяко от вземанията от датата на предявяване на иска до окончателното му плащане и В. са осъдени за разноски.
К. съд приема, че следва да остави касационната жалба на А. и К. В. без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Според правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21 декември 2010 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. В случая ищците В. са предявили иск за заплащане на обезщетение за ползване, което следва да се определи като иск за периодичен платеж за определено време. Съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, размерът на цената на иска в този случай е равен на сборът на всички платежи. За процесния период – 2 октомври 2009 г. – 26 януари 2011 г. (датата на постановяване на въззивното решение) цената на иска е в размер на 1580 лева. Касационната жалба е постъпила на 17 март 2011 г. – след 21 декември 2010 г., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция, поради което атакуваното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. К. В. и К. С. В. – двамата от [населено място], против въззивното решение № 58 от 26 януари 2011 г., постановено по гр.д. № 772 по описа на Софийския окръжен съд за 2010 г.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: