3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 07.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.03.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 155/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молбите на ТД [фирма], със седалище [населено място] и на Н. А. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № І-47-94 от 24.06.2011 год., по гр.д.№ 56500/2009 год., с което е уважен предявения от [фирма] срещу молителите, като ответници, иск с правно основание чл.135 ЗЗД и е обявена за относително недействителна по отношение на ищеца извършената между двамата молители с нотариален акт № 89, н.д.№ 418/2009 год., по описа на нотариус В.Г., с район на действие СРС покупко- продажба на недвижим имот, представляващ ? ид.ч. от апартамент № 30, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”б” ет. 3, с обща застроена площ от 71.93 кв.м., ведно с избено помещение № 6 и 4.154% ид.ч. от общите части на вх.”Б” и правото на строеж върху мястото.
Искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е аргументирано с допуснато от решаващия съд нарушение на процесуалното правило на чл.50, ал.4, във вр. с ал.3 ГПК по отношение на молителя – ЮЛ, довело до лишаването му от възможност реално да участва в процеса и да защити интересите си във вр.с възникналия между страните правен спор.
Същите аргументи се поддържат и по отношение на молителя Н. С., като се твърди, че при отсъствие на редовно изпълнена процедура по чл.47, ал.1 ГПК, назначаването на особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на последния е незаконно и го лишава, като страната в процеса, от реално самостоятелно участие по делото.
Ответната по молбата страна в срока и по реда на чл.306, ал.3 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на молителите, във вр. с въведеното отменително основание и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира:
Всяка от молбите за отмяна следва да се приеме за подадена извън рамките на преклузивния срок по чл.305,т.5 ГПК, поради което е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.
Твърдението на молителите, че датата на узнаване за постановения от СРС съдебен акт е тази, посочена на призовката за доброволно изпълнение, изх.№ 18826/02.11.2011 год., изпратена до Н. А. С., в качеството му на ФЛ- ответник по гр.д.№ 56500/2009 год. и длъжник по изп.д.№ 200978104400953 на ЧСИ с рег. № 781 и район на действие- СГС, тъй като същият е и управител на ТД [фирма], е неоснователно и не може да бъде споделено, поради следното:
От съпоставка на годината на образуване на изп.д.№ 20097810400953, за което процесната призовка за доброволно изпълнение се отнася с датата на постановяване на съдебния акт на СРС по гр.д.№ 56500/2009 год., предмет на исканата отмяна – 24.06.2011 год. следва, че предприетото спрямо молителите принудително изпълнение е неотносимо към последния, като отделен в тази вр. остава въпросът дали той въобще може да подлежи на изпълнение по така предприетия процесуален ред.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране за ирелевантност на визираната призовка за доброволно изпълнение е и приложената с молбите за отмяна покана за доброволно изпълнение по същото изпълнително дело на ЧСИ Г.Д., рег.№ 781 на КЧСИ, с изх. № 10252/23.11.2009 год., което е образувано по издаден по гр.д.№ 45883/2009 год. на СРС изпълнителен лист срещу длъжника Н. А. С. в полза на взискателя [фирма] за сумата 6 691.66 евро главница, съдебни разноски и 2 167 лв. такси, респ. с изх.№ 08562/16.06.2010 год..
Следователно в случая липсват ангажирани от молителите доказателства, че именно поддържаната от тях дата 02. 11.2011 год., поставена на призовката за доброволно изпълнение с изх.№ 18827 на ЧСИ с рег. № 781 на КЧСИ, е датата на узнаването им за поставеното от СРС съдебно решение по гр.д.№ 565/2009 год., влязло в сила на 02.08.2011 год., поради което подадените от същите молби за отмяна – вх.№ 1048/88 год. от 16.11.2011 год. на ТД [фирма] и вх.№ 1048187/16.11.2011 год., на молителя Н. А. С. се явяват извън тримесечния преклузивен срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и като процесуално недопустими не подлежат на разглеждане по същество.
Водим от горното и на осн.чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1,т.5 ГПК, настоящият състав на второ отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустими молбите на ТД [фирма] , със седалище [населено място] и на Н. А. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № І-47-94 от 24.06.2011 год., по гр.д.№ 56500/2009 год., по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 155/2012 год. на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: