2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 53
София, 13.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 798/2011 година
Производство по чл.307 във вр. с чл.303, ал.1 ГПК.
Образувано и по молба на [фирма] със седалище [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 25 от 15.06.2010 г. по т.д.№ 97/2009 г. на Разградския окръжен съд, с което на основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на [фирма] /н/, [населено място] договора за продажба на недвижим имот, сключен между [фирма] и молителя [фирма] с нот.акт № 99/24.03.2004 г.
Молителят твърди, че съобщението за разпореждането за оставяне без движение на въззивната му жалба срещу посоченото решение в нарушение на чл.39, ал.1 ГПК вместо на пълномощника му, е било връчено на адреса на дружеството, който е извън седалището на съда. По този начин били връчени и съобщенията на съда за нейното връщане, както и съобщението за въззивното определение, потвърждаващо разпореждането на първоинстанционния съд. Позовавайки се на нередовното връчване на съдебни книжа, твърди нарушено право на участие, даващо му според него основание да иска отмяна на решението при хипотезата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК.
Ответната страна – синдикът на [фирма] /н/ оспорва основателността на молбата по съображения, изложени в писмения му отговор.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед релевираното основание за отмяна на съдебния акт приема, че същата е процесуално недопустима.
Самостоятелното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. По начало отмяната се свързва с принципа за дирене на истината и има за предмет неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК причини.
Съдържанието на молбата за отмяна налага същата да се квалифицира като частна жалба срещу определение № 588 от 13.12.2010 г. по ч.т.д.№ 620/2010 г. на Варненския апелативен съд (приложено по делото), с което е потвърдено разпореждане № 269 от 14.10.2010 г. по т.д.№ 97/2009 г. на Разградския окръжен съд, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е постановено връщане на подадената от молбоподателя въззивна жалба. Определеният от закона инстанционен ред за отмяна на посоченото определение е изчерпан с постановеното Определение № 257 от 08.03.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 146/2011 г., І т.о. (приложено също по делото).
Изложеното позволява да се приеме, че подадената молба няма за предмет посоченото в нея влязло в сила решение, както неоснователно се поддържа от молбоподателя, поради което като процесуално недопустима същата следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 25 от 15.06.2010 г. по т.д.№ 97/2009 г. на Разградския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: