В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № …..26.01.2016г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Производствената дейност на едноличен търговец е шиене на ишлеме. Посочено е, че за 2014г. община З…… е в списъка на общините с високо равнище на безработица в страната. Средната численост на персонала за 2014г. е 55 души, от които 46 са пряко заети с извършваната производствена дейност. Всички работници във фирмата са с постоянен адрес на територията на община З…….. При подаване на годишната данъчна декларация за 2014г. предприятието не е посочило, че желае преотстъпване.
Поставени са следните въпроси:
1.Има ли право предприятието да ползва преотстъпване на корпоративен данък, по какъв начин, тъй като данъка вече е платен?
2.Възможна ли е и допустима ли е корекция на годишната данъчна декларация с оглед ползването на правото на преотстъпване?
3.Какви са изискванията към фирмата, за да се ползват възможностите по чл. 184 във връзка с чл. 188 или чл. 189 от ЗКПО?
4.Кой – инстанция, институция или друг отпуска или дава разрешение да се ползват тези облекчения?
5.Изисква ли се кандидатстване пред тази/тези институции с някакви постъпки от наша страна, за да могат да се ползват предвидените данъчни облекчения по чл. 184 от ЗКПО?
6.Ако за 2015г. община Златоград участва в списъка на общините с висока безработица какво трябва да се направи, за да може да се ползва от данъчното облекчение?
7.Дълготрайните материални активи, в които се инвестира, трябва ли да бъдат свързани пряко с извършваната производствена дейност или могат да бъдат свързани и с осъществяването на друг вид услуги в бъдеще?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ и ЗКПО, изразявам следното становище:
С оглед правната същност на едноличния търговец като субект на търговското, гражданското и данъчното право, не съществува отделна и независима правосубектност между него и физическото лице, което го е регистрирало по реда на Търговския закон /ТЗ/. Едноличният търговец не представлява отделен и независим данъчен субект, различен от физическото лице. Нормата на чл. 56 от ТЗ, която гласи, че всяко дееспособно физическо лице може да регистрира едноличен търговец, систематично се намира в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена “Търговец – физическо лице“, което означава, че на едноличния търговец не е придаден статут на юридическо лице, а той си остава физическо лице с разширена правоспособност.
Съгласно чл. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ предмет на закона е облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец. По смисъла на чл. 3 от посочения закон данъчно задължени лица са:
1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ определя доходите в зависимост от източника, а по-конкретно в т. 2 са посочени доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.
Определянето на размера на данъка при годишното облагане на доходите на физическите лица е регламентирано с нормата на чл. 48 от закона. С разпоредбата на ал. 6 на чл. 48 от ЗДДФЛ е посочено, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Видно от цитираното съдържание на законовата разпоредба единствената предвидена възможност за преотстъпване на данък от физическо лице, регистрирало предприятие на едноличен търговец е в случаите, когато същото е регистриран земеделски производител и произвежда непреработена растителна и животинска продукция. Препратката, която е направена в ЗДДФЛ е единствено към чл. 189б от ЗКПО, но не и към други норми от корпоративния закон като посочените от Вас чл. 184, чл. 188 и чл. 189 от корпоративния закон.
Данъчното облекчение по чл. 184 във връзка с чл. 188 /минимална помощ/ и чл. 189 /държавна помощ за регионално развитие/ от ЗКПО за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната, се предоставя на местните юридически лица, чиято данъчна печалба подлежи на облагане с корпоративен данък.
С оглед на гореизложеното поради факта, че в ЗДДФЛ и ЗКПО не е предвидена правна възможност предприятие на едноличен търговец, който извършва производствена дейност, /в конкретния случай, както е посочено в запитването “шиене на ишлеме“/ не може да ползва данъчното облекчение по чл. 184 от ЗКПО нито по схемата за минимална помощ, нито по схемата на държавна помощ за регионално развитие, независимо от факта, че изпълнява посочените в ЗКПО изисквания.
‘