О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 27.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр. д. № 1316/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от В. Д. Д. и от Апелативна прокуратура – София, против въззивно решение №310/15.02.2011 г. по гр.д.№631,/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 2-ри състав.
С посоченото решение въззивната инстанция е оставила в сила решение №1848/23.4.2010 г. по гр.д.№3832/2007 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., 9 състав, в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на ищеца В. Д. Д., на основание чл.2, ал.2, предл.2 ЗОДОВ сумата 4000 лева, и е отхвърлила претенцията до пълния предявен размер 10000 лева. Със същото решение САС е отменил решението на първата инстанция в частта, с която на ищеца е присъдена сумата 1180 лева – имуществени вреди, и е отхвърлила иска за посочения размер, като е оставил в сила решението по същия иск в частта, с която претенцията е отхвърлена до пълния предявен размер от 1780 лева.
К. жалбоподател В. Д. Д. обжалва решението в частта, с която като краен резултат е отхвърлена претенцията му за имуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди за разликата от 4000 лева до 10000 лева.
В изложението относно размера на неимуществените вреди се поставя въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД.
К. жалбоподател – П. на Р. Б., обжалва въззивното решение в частта, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди в размер на 4000 лева, като в изложението се поставя въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД.
И двете страни молят за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби намира следното:
Касационната жалба на ищеца В. Д. Д. относно претенцията за имуществени вреди е процесуално недопустима, тъй като цената на иска е до 5000 лева – 1780 лева. Касационната жалба е подадена на 20.4.2011 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./.
Поради това касационната жалба в посочената част следва да се остави без разглеждане.
Досежно решението на въззивната инстанция в останалата част, отнасяща се до неимуществените вреди, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете жалби, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито с практиката на съдилища, чиито решения са представени. По естеството си с изложенията, както на ищеца, така и ответника, се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенциите, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество относно неимуществените вреди и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№3177/20.4.2011 г., подадена от адв. М. А. – процесуален представител на ищеца В. Д. Д. от [населено място], против решение №310/15.02.2011 г. по гр.д.№631/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 2-ри състав, в частта, с която е отхвърлен искът му за имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ в размер на 1780 лева.
Определението в тази част може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението от страните, ведно с настоящото определение, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №310/20.4.2011 г. по гр.д.№631/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 2-ри състав, в останалата част.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: