О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 05.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 979 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. на в. р. чрез юрисконсулт Б. П., против въззивното решение № 126 от 15 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 173 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2011 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 1826 от 27 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 1110 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2010 г. за осъждане на МВР да заплати на А. А. П. законната лихва върху сумата от 28000 лева за периода 19 април 2010 г. – 24 юни 2010 г. и сторените по делото разноски в размер на 3060 лева, както и 50 лева държавна такса.
Ответникът А. А. П., чрез процесуалния си представител адв. С. Ж., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на МВР е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Предмет на касационната проверка е само частта на решението, с което касаторът се осъжда да заплати на П. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 28 хиляди лева за периода 19 април – 24 юни 2010 г., както и разноски по делото и заплатена държавна такса, тъй като по претенцията с основание по чл. 252, ал. 1 ЗМВР за 28 хиляди лева било извършено плащане в хода на процеса пред първоинстанционния съд и искът е отхвърлен. С определяне на периода на дължимост на лихвата, то и нейният размер е определен – дължи се сумата от 530,77 лева. Присъдената сума за разноски е в размер на 3060 лева.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 28 април 2011 г. На 21 декември 2010 г. е публикувано изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Според § 25 и 26 от ПЗР към ЗИД ГПК, обнародван в ДВ бр. 100 от 2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред, а самото изменение в ГПК (с изрично изброени изключения) влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Следователно, преди подаването на касационната жалба е влязло в сила новото правило на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая цената на предявения иск за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до деня на плащането, както и сумата за присъдени разноски, са под посочения размер за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. на в. р.чрез юрисконсулт Б. П., против въззивното решение № 126 от 15 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 173 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2011 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 1826 от 27 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 1110 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2010 г. за осъждане на МВР да заплати на А. А. П. законната лихва върху сумата от 28000 лева за периода 19 април 2010 г. – 24 юни 2010 г. и сторените по делото разноски в размер на 3060 лева, както и 50 лева държавна такса.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: