3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 18.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 160 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по частната касационна жалба на Л. Д. Д., подадена чрез процесуалния и представител – адв. Е. М. Г., член на САК, срещу постановеното от Софийски градски съд определение № 16850/30.11.2010 год., по ч. гр. д. № 5429/2010 год., ІV”г” отделение, с което не е прието възражението и от 19.04.2010 год. по чл.423, ал.1, т.1 ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от СРС по гр.д.№ 45592/2008 год. и е оставена без уважение частната и жалба срещу разпореждането на СРС за издаване на изпълнителен лист.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, като всички те касаят единствено законосъобразността на отказа да бъде приетото възражението на страната, с оглед предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 ГПК.
Ответната по частната жалба страна [фирма] в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежно конституирана по делото страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения:
Постановеният по реда на чл.423 ГПК акт на съда, не попада в обхвата на чл.274, ал.3 ГПК, поради което не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Същият няма преграждащ развитието на производството по делото ефект – при приемане на възражението за основателно се възстановява висящността на заповедното производство, с произтичащите от това правни последици, вкл. разпоредените от чл.415 ГПК, а при неприемането му – влиза в сила издадената заповед за изпълнение и доколкото обжалването му е предвидено изрично и от законодателя, то той е влязъл в сила с обявяването му от въззивния съд и в полза на настоящия частен жалбоподател не е възникнало процесуално потестативно правомощие на частна касационна жалба- абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е самата правна характеристика на производството по чл.423 ГПК, чрез което е създадена процесуална възможност за извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство въз основа на изчерпателно и лимитивно посочени основания, наподобяваща тази на производството по отмяна по чл.303 и сл. ГПК, постановените решения в което също са изключени от обсега на последващ инстанционен контрол.
Частната жалба е недопустима и в останалата и част, с която е потвърдено разпореждането на СРС за издаване на изпълнителен лист.
От изрично предвидената от законодателя обжалваемост на разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист следва, че същото подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което с произнасянето на СГС по основателността на подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба, срещу съдебния акт на СРС, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист след влизане в сила на процесната заповед по чл.410 ГПК, процесуалният ред за защита на страната е изчерпан и за настоящата инстанция не съществува процесуална възможност да се произнесе по правилността му.
Що се касае до дадените указания за обжалваемост на постановения от въззивната инстанция съдебен акт, то те са правно ирелевантни, тъй като инстанционният контрол се урежда единствено от процесуалния закон.
Настоящето определение има само констатиращо необжалваемостта на влезлия в сила съдебен акт на СГС значение, поради което то не попада в обсега на чл.274, ал.2, пр.1 ГПК и затова не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, в каквато насока е и трайно установената съдебна практика на касационната инстанция, изразена в определения: № 43/19.01.2011 год., по ч.т.д.№ 692/2010 год. на І-во т.о. на ВКС, № 97/-7.02. 2011 год., по ч.т.д.№ 40/2011 год. на І-во т.о. на ВКС и др..
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната на Л. Д. Д., с вх.№ 92125/20.12.2010 год., подадена чрез пълномощника и адв. Е. М. Г. – САК, срещу определение № 16850/30.11.2010 год., по ч. гр. д. № 5429/2010 год. на Софийски градски съд, ІV”г” отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: