ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 230
София, 04.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 544 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба вх. № 1439/17.І.2011г. на адвокат Д. като процесуален представител на Л. Н. Н. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 01.ХІІ.2010г. по в.гр.д. № 1688/2010г.
Ответниците по касационната жалба И. П. Л. от [населено място] лично и като управител на [фирма] [населено място] в отговора по реда на чл.287 ал.1 от ГПК са заели становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, но е процесуално недопустима, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение В. е обезсилил решение № 1994 по гр.д. № 4361/2008г. на В..РС в частта, с която е прогласен за нищожен поради невъзможен предмет договор за покупко-продажба, предмет на нот.акт № ***/200*г., с който Л. Н.Н. продава на И. П.Л. 40 кв.м ид.части от дворно място с площ 255 кв.м, представляващо ПИ № ** и ** кв.*** В., срещу задължението на купувача да изготви строителни книжа, инвестиционен проект за застрояване и строителство на жилищна сграда по одобрен проект и съобразно сключен между страните предварителен договор, и е прекратил производството по делото в тази част; отхвърлил е предявения от Л.Н. срещу Ив.Л. евентуален иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба, предмет на посочения нотариален акт; отменил е първоинстанционното решение по предявения от Л.Н. срещу [фирма] евентуален иск за установяване, че ищцата е собственик на посочените 40 кв.м ид.части от поземления имот и са отменени нот.акт № ***/200*г. и № ***/200*г. /последният обективиращ дарение на 40-те кв.м ид.части от посочения имот от Ив.Л. на [фирма]/, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил този иск.
От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка от 17.VІ.2008г. /л.19 от първоинстанционното дело, виж в тази връзка /за идентичност/ и нот.акт № ***/19**г. – л.99 и скица от **.**.200*г. – л.107/ е видно, че данъчната оценка на целия поземлен имот, 40 кв.м ид.части от който е предмет на предявените по делото искове, е в размер на 2127.90лв.
При тези обстоятелства атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. Това следва от разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК /в редакцията й след изменението, публикувано в ДВ бр.100/2010г./ във вр. с чл.69 ал.1 т.2 и т.4 от ГПК, тъй като цените и на трите предявени при условията на евентуалност искове са под 5000лв.
По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. Н. Н. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, № 1472 от 01.ХІІ.2010г. по гр.д. № 1688/2010г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на Л.Н. на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: