2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 369
София, 14.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 291/2012 година
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 3404 от 16.12.2011 г. по ч.гр.д. № 3400/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от нея частна жалба срещу определение от 26.10.2011 г. по гр.д.№ 7013/2011 г. на Пловдивския районен съд, поправено с Решение от 01.11.2011 г., с което е допуснато обезпечение на предявените от С. Г. С. и С. И. Славеев срещу жалбоподателя искове по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата 5 929 евра, съставляващи периодични плащания по договор за банков кредит от 21.08.2007 г. чрез спиране на изпълнението по из.д.№ 20118580400013 по описа на ЧСИ У. Д..
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците С. Г. С. и С. И. Славеев не са изразили становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Обжалваното определение е постановено при действието на чл. 396, ал. 2 ГПК в редакцията му след изменението с ДВ бр. 100/2007 г., според която ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тълкуването й налага извода, че касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, в която искането за допускане на обезпечение на иска е уважено за пръв път от въззивната инстанция по частна жалба на молителя, но не и когато с постановения от нея съдебен акт е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато или отказано исканото обезпечение. Следователно, ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението и същото е потвърдено, определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, какъвто е и разглежданият случай. Посочената от Пловдивския окръжен съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, какъвто законът не допуска.
По изложените съображения настоящият състав приема, че поради процесуалната й недопустимост частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 3404 от 16.12.2011 г. по ч.гр.д. № 3400/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
След влизане на определението в сила, делото следва да се изпрати на Софийски районен съд, на когото спорът е препратен по подсъдност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: