3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№510
София14.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. С.
ч.т.дело № 967/2011 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Р. С. К. от [населено място] срещу определение № 1010 от 04.10.2011 г. по ч.гр.д. № 821/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 22.01.2010 г. по ч. гр. д. № 543/2010 г. на Пернишкия районен съд по заявление на [фирма] за солидарното осъждане на частния касатор и на [фирма] за сумата 30 000 евро – главница, 1 358.20 евро – лихва по чл.5 и 250.83 евро – лихва по чл.7 от договор за банков кредит от 10.06.2009 г.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му, а достъпът до касационното му обжалване е обоснован с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна в процеса страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитативно в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Според съдържащата се в цитираната разпоредба регламентация, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото – т. 1, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие – т. 2. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за пръв път от въззивен съд.
Обжалваното в настоящото производство определение, с което по повод на частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на съдебния акт на първоинстанционния съд, постановен по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение.
С настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което това определение има окончателен характер.
На основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК, на ответната страна по частната касационна жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 825 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Р. С. К. срещу определение № 1010 от 04.10.2011 г. по ч.гр.д. № 821/2011 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. С. К. от [населено място] да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 825 /осемстотин двадесет и пет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: