3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
С., 20.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.04.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 900 / 2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по частната касационна жалба на ТД [фирма], гр.С. против определението на Софийски градски съд № 13067/ 15.09.2011 год., в частта, с която след приемане на възражението му на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК, като длъжник срещу издадената от Софийски районен съд по заявление на [фирма], гр.С. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31. 03. 2011 год., по ч. гр. д.№11814/2011 год. и е спряно изпълнението на същата, като делото е върнато на Софийски районен съд с указание да извърши процесуалните действия по чл.415, ал.1 ГПК, е оставено без уважение искането на настоящия частен жалбоподател за обезсилване на горепосочената заповед за изпълнение.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение в частта му, предмет на предприетото обжалване.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана в производството страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Постановеното от Софийски градски съд определение, с което е прието, че заповедта за изпълнение не е била редовно връчена на длъжника, поради неправилно приложение от районния съд на процесуалното правило на чл.50, ал.2 ГПК и несъобразяване на процедурата, предвидена в чл.50, ал.4 ГПК за залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК при невъзможен достъп до канцеларията на търговеца, не е от категорията съдебни актове на въззивния съд, попадащи в обхвата на тези по чл.274, ал.3 ГПК, за които законодателят изрично е предвидил , че подлежат на инстанционен контрол пред ВКС.
Постановено в производство, сходно на приложимия за исковото производство извънреден контрол по чл.303, ал.1 и сл. ГПК определението по чл.423 ГПК, целящо да охрани интересите на длъжника, е относимо единствено към изпълнението на присъденото вземане, поради което няма преграждащ развитието на самото заповедно производство характер и не попада в категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Същевременно, доколкото с това определение не се дава разрешение по същество и на друго производство, което да е свързано с решаване на материалноправния спор относно заявеното в заповедното производство вземане, този съдебен акт на въззивния съд не попада и в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Следователно при липсата на създадена от законодателя обжалваемост на същото, в полза на настоящия частен касатор не е възникнало надлежно потестативно процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, на частна касационна жалба, поради което подадената при отсъствие на тази изискуема се от процесуалния закон абсолютна положителна процесуална предпоставка, частна жалба се явява недопустима.
Обстоятелството, че в производството по чл.423 ГПК въззивният съд не упражнява правомощията си на същинска въззивна инстанция и не се произнася по правилността на първоинстанционния съдебен акт, изключва да е налице и основание за обжалваемост на постановеното в това производство определение по реда на чл.274, ал.2, пр.1 ГПК, независимо, че в частта относно искането за обезсилване на издадената от СРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е налице произнасяне на за първи път от СГС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая и размерът на заявеното вземане е и под законовоустановения миниум от 10 000 лв. за търговски дела, което е още едно основание за изключване на касационния контрол- арг. от чл.280, ал.2 ГПК, във вр. с чл.274, ал.4 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на [фирма], гр.С., с вх. на СГС № 8464/30.09.2011 год., против определението на Софийски градски съд № 13067/15.09.2011 год., по ч.гр.д.№ 10938/2011 год., в частта, с която е отказано обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.03.2011 год., по ч.гр.д.№ 11814/2011 год. на Софийски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които на осн. чл.7, ал.2 ГПК да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: