О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 27.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №88/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. Н. П. – процесуален представител на ищеца С. Н. С. от [населено място], област П., и от ответника по исковата молба П. на Р. Б., представлявана от прокурора от А.п. – П., С. Г., против въззивно решение №458/14.10.2011 г. по гр.д.№738/2011 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.к., втори граждански състав.
Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която не се уважат претенциите му до пълния му размер за неимуществени вреди/разликата от 7000 лева до 26000 лева/, както и в частта за имуществени вреди – 374,20 лева – разходи за лекарства, и 649,30 лева – разлика между трудово възнаграждение и получавано обезщетение за временна нетрудоспособност, а ответникът по исковата молба в частта, с която е осъден да заплати обезщетение на ищеца за неимуществени вреди в размер на 7000 лева.
В изложението от ищеца С. Н. С. се сочи основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че в конкретния случай въззивната инстанция не е отчела, че следствените действия срещу ищеца са продължили повече от 4 години, следствие което той е бил подложен на силни стресови фактори, унижения и цялостен дискомфорт, и това не е отчетено изцяло при постановяване на въззивното решение. Освен това се сочат и оплаквания относно претърпените имуществени вреди.
В изложението от П. на Р. Б. се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД.
И двете страни молят се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в съответните обжалвани части.
Ищецът е депозирал и отговор по чл.287 ГПК по касационната жалба на ответника по исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби и взе предвид отговора на ищеца по касационната жалба на ответника по исковата молба намира следното:
Касационната жалба от ищеца С. Н. С. в частта й по исковете за имуществени вреди е процесуално недопустима. Цената на всеки от обективно съединените искове за имуществени вреди е до 5000 лева /374,20 лева и 649,30 лева/. Касационната жалба е подадена на 23.01.2012 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./
Поради това касационната жалба на ищеца в посочената част следва да се остави без разглеждане.
В останалата част, за неимуществените вреди, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и, и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложенията, както на ищеца, така и ответника, се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенциите, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество в частта за неимуществените вреди и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№6711/11.11.2011 г., подадена от адв. Н. П. – процесуален представителна ищеца С. Н. С. от [населено място], област П., в частта за имуществените вреди.
Определението в тази част може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението от страните, ведно с настоящото определение, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №458/14.10.2011 г. по гр.д.№738/2011 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.к., втори граждански състав, в частта за неимуществените вреди, по касационна жалба, вх.№6711/11.11.2011 г., подадена от адв. Н. П. – процесуален представител на ищеца С. Н. С. от [населено място], област П., и по касационна жалба, вх.№6829/17.11.2011 г., подадена от ответника по исковата молба П. на Р. Б., представлявана от прокурора от А. п. – П., С. Г..
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: