О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 02.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи август през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 366 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. М. А. от [населено място], обл. Б., чрез процесуалния му представител адв. Р. С., против въззивното решение № V-208 от 21 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1853 по описа на окръжния съд в Бургас за 2011 г., с което е потвърдено решение № 133 от 31 август 2011 г., постановено по гр.д. № 121 по описа на районния съд в Бургас за 2011 г. за признаване по отношение на А., че дължи на М. М. Е. от [населено място] сума от 1030 лева за неправомерното й увреждане, включваща обезщетение от 850 лева за претърпени имуществени вреди от пропуснат добив на кориандър от десет декара и 180 лева обезщетение за имуществени вреди, заместващо направените разходи за оценка на същите щети, ведно със законната лихва върху сумата от 18 април 2009 г. до окончателното изплащане на сумата, и са присъдени разноски.
В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпроса за това доколко ползвателите на чужда земя, предоставена им по реда на комасацията, имат предимство и могат да игнорират правата на реалните собственици, още повече когато последните не са подписали протокол за комасация и не е искано тяхното съгласие.
Ответницата М. М. Е. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Г.-Т., писмено заявява основания за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на С. А. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 25 януари 2012 г. – след влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая са предявени искове с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД. Искането е за признаване за установено, че касаторът дължи на М. Е. сумата от 1030 лева обезщетение за непозволено увреждане за претърпени имуществени вреди – 850 лева от пропуснат добив на кориандър от 10 декара площ и 180 лева за оценката на вредите, както и законната лихва от деня на увреждането. Цената на предявения иск се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – това е търсената сума. Следователно цената на предявените искове е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. М. А. от [населено място], обл. Б., против въззивното решение № V-208 от 21 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1853 по описа на окръжния съд в Бургас за 2011 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: