5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
С., 05.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.07.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 417 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частните жалби на ТД [фирма], със седалище [населено място] с вх.№ 979/22.02.2012 год. и на ТД [фирма], също със седалище [населено място] с вх.№ 980/22.02.2012 год.,двете против определението на Варненския апелативен съд № 49 от 23.01.2012 год., постановено по ч.т.д.№ 35/2012 год., с което са оставени без уважение заявените от настоящите частни жалбоподатели искания, обективирани в молбите им съответно с № 28562/09.09.2011 год. и № 28561/09.09.2011 год.за освобождаването им, на осн. чл.83, ал.2 ГПК, от внасяне на държавна такса по подадените от тях въззивни жалби срещу първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд по т.д.№ 682/2009 год. и за отправяне, при условията на евентуалност, на преюдициално запитване по реда на чл.629 и сл. ГПК до Съда на Европейския съюз, основаващо се върху”доктрината на правото на съда”.
Всеки един от частните жалбоподатели въвежда оплакване за неправилност на обжалваното, по съображения за процесуална незаконосъобразност, обусловена от допуснато от въззивния съд нарушение на чл.628 ГПК и чл.629 ГПК.
Изразявайки несъгласие с аргументирания с неприложимост на нормата на чл.83, ал.2 ГПК към ЮЛ, правно и структурно обособени в ТД, отказ да бъдат освободени от задължението за внасяне на държавна такса за въззивното производство частните жалбоподатели поддържат, че изразеното разбиране, както и цитираната разпоредба е в противоречие с общите принципи на правото на ЕС , на Доктрината на правото на съда и на практиката на Европейския съд по правата на човека, свързана с приложението на чл.6, ал.1 от ЕКПЧОС, гарантираща правото на справедливост, публичност и равнопоставеност на страните, поради което искат отмяната му и отправяне на преюдициално запитване от страна на ВКС до С. в Л..
Ответната по частните жалби страна – [фирма] , гр.С. в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на подадените частни жалби, с напълно идентично съдържание и алтернативно по тяхната основателност.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Всяка една от частните жалби, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса се явява процесуално допустима в частта и, имаща за предмет отказа на Варненския апелативен съд за освобождаване на настоящите частни жалбоподатели [фирма] и [фирма] от заплащане на държавна такса по въззивните им жалби срещу първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд, постановено по т.д.№ 682/2009 год., но е неоснователна и е процесуално недопустима в частта и, с която е отхвърлено искането на същите за отправяне на преюдициално запитване до С. по въпроса за правото на ЮЛ да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса, в случаите, когато не разполагат с достатъчно средства, поради следното:
І. За да постанови обжалваното определение в частта му, с която са оставени без уважение молбите на [фирма] и [фирма] за освобождаването им от заплащане на съответната държавна такса по подадените от тях въззивни жалби срещу горепосоченото решение на Варненския окръжен съд по т.д.№ 682/2009 год., обосновани с твърдение, че не разполагат с достатъчно средства в указания им от първоинстанционния съд, размер, който е значителен и въззивната инстанция е счела, че нормата на чл. 83, ал.2 ГПК, имаща социален, а не твърдяния от молителите „дискриминационен” характер е неприложима по отношение на ЮЛ, предвид изрично създадената със същата възможност само за ФЛ при определени от законодателя предпоставки, позовавайки се и на трайно установената в тази насока практика на ВКС, изразена в определение № 271/14.03.2011 год., по ч. т. д.№ 179/2011 год.на ІІ-ро т.о..
В подкрепа на така приетата неоснователност на заявените искания са изложени и съображения, че доколкото сигурността на търговския оборот изисква търговецът да е платежоспособен т.е. да е в състояние да посреща всичките си задължения, то единствено изключение при което би било възможно освобождаването му от внасяне на д.т. и разноски е в хипотезата на чл.620 ТЗ, какъвто не е разглежданият случай.
Същевременно, според съжденията на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалваното определение, обстоятелството, че двете страни по делото са търговци и ищцовото ТД е внесло своевременно дължимата държавна такса при предявяване на исковите си претенции срещу настоящите частни жалбоподатели, като ответници по спора изисква, по съображения черпени от принципа за равнопоставеност на страните в процеса ответниците също да внесат дължимата държавна такса по обжалване на постановеното срещу тях първоинстанционно решение.
Определението в посочената по- горе негова част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С нормата на чл.83, ал.2 ГПК, аналогична на чл. 63, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./ законодателят е създал възможност за освобождаване от заплащане на следващата се държавна такса при липса на достатъчно средства, надлежно установени по делото, само на физическите лица, като е несъмнено, че нормата има социален характер и се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие по см. на чл.6,ал.1 ЕКПЧОС.
Обстоятелството, че ЮЛ- търговци имат изрично задължение, въведено с чл.626 ТЗ при изпадане в неплатежоспособност, вкл. невъзможност да изпълнят и публично задължение към държавата, каквото е заплащането на държавна такса, да заявят състоянието си и само в тази специална хипотеза, уредена от чл.620 ТЗ, какъвто не е разглежданият случай, същите не дължат предварително заплащане на държавна такса, означава, че създадената с чл.83, ал.2 ГПК привилегия по отношение на последните е неприложима, вкл. по съображения черепи от сигурността на търговския оборот. Затова, като е съобразил гореизложеното Варненският апелативен съд правилно е приложил процесуалния закон.
ІІ. Недопустимостта на частните жалби на жалбоподателите [фирма] и на ТД [фирма] в останалата им част, имаща за предмет отказа на Варненския апелативен съд да отправи поисканото от тях преюдициално запитване до С. следва от разпоредбата на чл.629, ал.2 ГПК, предвид цената на предявената от [фирма] солидарно срещу последните искова претенция, основана на чл. 422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК от 621 333.24 евро и приложното поле на чл.280, ал.2 ГПК.
Обстоятелството, че настоящето определение има само констатиращо необжалваемостта на въззивния съдебен акт значение, изключва същото в тази му част да подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
ІІІ. Що се касае до заявеното пред настоящата инстанция искане за отправяне на преюдициално запитване до С. във вр. с правото на ЮЛ да бъдат освободени от заплащане на държавна такса изцяло или частично, когато не разполагат с достатъчно средства, за да бъде осигурен достъпа им до правосъдие, то същото е неоснователно.
Както изрично е посочено и в определения на ВКС № 243 от 23. 04. 2012 год., по ч.т.д.№ 151/2012 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС и № 155 от 29.02.2012 год., по гр.д.№ 702/2011 год. на ІІІ г.о. разпоредбата на чл. 628 ГПК поставя като условие за отправяне на запитване преценката дали разпоредбата на правото на ЕС или акт на негов орган е от значение за правилното решаване не делото т.е. наличие на преюдициалност и връзка с разглеждане на спора по съществото му. В този смисъл преюдициалното запитване трябва да има пряко отношение към предмета на делото,какъвто не е разглежданият случай.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е, че в искането на настоящите частни жалбоподатели въобще не се визира конкретна разпоредба на правото на ЕС или акт на органите на Съюза, чието тълкуване да налага отправяне на запитване по реда на чл.628 ГПК, в обхвата на която Доктрината за правото на съда не попада.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и субектите, по отношение на които е създадена възможност за освобождаване от заплащане на съответната държавна такса, както и процесуалните предпоставки, при които се реализира правото на достъп до правосъдие е изцяло предоставена на вътрешното законодателство на Държавите- членки.
С оглед гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустими, частните жалби на ТД [фирма], със седалище [населено място] с вх.№ 979/ 22.02.2012 год. и на ТД [фирма], със седалище [населено място] с вх.№ 980/22.02.2012 год., двете против определението на Варненския апелативен съд № 49 от 23.01.2012 год., по ч.т.д.№ 35/2012 год., в частта на всяка една от тях, имаща за предмет отказа на въззивния съд да отправи преюдициално запитване до С. в Л..
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Варненския апелативен съд определение № 49 от 23.01.2012 год., по ч.т.д.№ 35/2012 год. в останалата му част.
ОСТАВЯ без уважение искането на ТД [фирма], със седалище [населено място] и на ТД [фирма], със седалище [населено място] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по настоящето дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: