ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 641
София, 18. септември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 582 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 749/03.04.2012 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 351/2012, с което е потвърдено определение № 17901/06.12.2011 на Софийския градски съд по гр.д. № 11519/2011 за връщане на жалба срещу действията на съдебен изпълнител.
Недоволен от разпореждането е жалбоподателят П. А. С., представляван от адв. Н. К. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по поредица правни въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Д. М. Д. и М. М. Д., я оспорват, като считат, че като наемател на имота жалбаподателят е бил само държател и не го е владял в деня на въвода.
Ответникът [фирма], София не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че макар обжалваното определение да е въззивно и да туря край на делото, то не подлежи на касационно обжалване.
Производството по обжалването на бездействията и посочените в закона действия на съдебния изпълнител не е въззивно. Съдът не действа като инстанция по отношение на съдебния изпълнител, както изрично е прието в ТР № 3/12.07.2005 ОСГТК ВКС. С жалбата срещу действията и бездействията на съдебния изпълнител страната предявява конститутивен иск за отменяването им, който е подобен на исковете, с който се оспорват решения на общото събрание на етажните собственици, действията на органите на кооперациите и търговските дружества и др. Разликата между тези искове е че в единия случай предмет на делото е материално потестативно право и „жалбата“ се подава в съда, а в другия – процесуално потестативно право и „жалбата“ се подава чрез съдебния изпълнител до съда. Окръжният съд действа по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител като единствена инстанция (това също изрично е прието в цитираното тълкувателно решение). Затова съгласно т. 2 ТР № 3 от 12.07.2005 г. по гр.д. № 3/2005 функционално компетентен да разглежда частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, който не може да действа в друго качество освен като въззивна инстанция. В тази част тълкувателното решение не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК. С оглед измененията на ГПК ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. тълкувателното решение не е изгубило действие и частта, в която постановява, че определението на апелативния съд е окончателно, тъй като в чл. 274, ал. 4 (изм. ДВ, бр. 100/2010) е уредена изрично необжалваемостта пред Върховния касационен съд на въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Производството по обжалването на бездействията и посочените в закона действия на съдебния изпълнител е едноинстанционно и решението по жалбата не подлежи нито на въззивно, нито на касационно обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на П. А. С. срещу определение № 749/03.04.2012 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 351/2012.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред друг състав на Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.