О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
гр. София, 12.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 737 по описа за 2012 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената на 26.04.2012 год. молба за отмяна на влязлото в сила решение от 28.12.2006 год. по гр. д. № 216/2006 год. на Сливнишкия районен съд, оставено в сила с решение от 14.07.2008 год. по гр. д. № 430/2007 год. на Софийския окръжен съд, с което молителите Л. И. И., Р. К. И. и Е. К. И. са осъдени да предадат на К. Т. С. собствеността и владението върху два земеделски имота в землището на [населено място], м. „М.” – нива с площ от 0.278 дка, представляваща имот № * и ливада с площ 0.256 дка, представляваща имот № * по картата на землището.
Молителите, чрез пълномощника им адв. Б., твърдят, че срещу тях са водени още две граждански дела – гр. д. №№ 221 и 224, двете от 2006 год. на Сливнишкия районен съд, по предявени от други лица искове, но касаещи същия имот, по които дела предявените искове за собственост са били отхвърлени. Освен това, налице е и влязло в сила решение по гр. д. № 10/2005 год. на същия първоинстанционен съд – Сливнишки районен съд, с което същите са признати за собственици на нива в м. „Д. м.” в землището на [населено място], с площ от 1.6 дка, който имот е идентичен с предмета по образуваните три дела. Основанието, на което са били предявени исковете по тях е едно и също, а изходът на спора е различен, поради което и молят за отмяна на решението по гр. д. № 216/2006 год., по което единствено искът е бил уважен.
От изложените съображения може да се приеме, че поддържаното основание за отмяна е това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молбата за отмяна на това основание се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая не са налице данни кога са влезли в сила решенията по гр. д. № № 221 и 224, двете от 2006 год. на Сливнишкия районен съд, а решението, чиято отмяна се иска с настоящата молба е влязло в сила на 23.02.2010 год., с постановяване на касационното решение по спора /гр. д. № 4013/2008 год. на ВКС, ІІ г. о./
Ответникът по молбата К. Т. С. поддържа становище за недопустимост на същата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от молителите доводи, намира същата за недопустима.
Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, молителите се позовават на съдебни решения по други спорове между тях и трети лица, с твърдения, че имотите, предмет на тези спорове, са част от един имот, за който са признати за собственици с влязло в сила решение. За да се произнесе по същество дали е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът следва да е сезиран с молба, подадена в предвидения в закона срок. Видно от данните по делото молителите не са ангажирали доказателства за датата на влизане в сила на решенията по другите дела, което е в тяхна тежест, а от датата на влизане в сила на настоящето е изтекъл срок, далеч по-дълъг от тримесечния такъв. Затова и молбата за отмяна на горното правно основание е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Същият извод е относим и към подадените от молителката Л. И. И. две молби от 23.08 год. и 31.08.2012 год., в които се поддържа като основание за отмяна на влязлото в сила решение това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на нови обстоятелства – преработен план на картата на възстановената собственост в землището на [населено място], въз основа на заповед от 2003 год. на М.. Срокът за подаване на молбата е тримесечен от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, което в случая с оглед поддържаното становище, че предмет на спора е възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот, собствеността върху който молителите претендират да е тяхна, изключва възможността твърдяното ново обстоятелство да им е станало известно в рамките и на възможния най-дълъг срок – тримесечният преди подаването на молбите от м. август 2012 год. Представянето на удостоверение с дата на издаване в този срок не променя горния извод, тъй като промяната на плана е от 2003 год., т. е. преди предявяването на иска, а в хода на производството е прието заключение на техническа експертиза, обсъждащо този въпрос, т. е. още в хода на първоинстанционното производство този факт е бил известен на молителите.
Наличието на основанията за исканата отмяна, както и данни за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК за подаване на молбата следва да се обосноват от молителя с точно и мотивирано изложение, което не е налице в случая. Поради това и молбите за отмяна не следва да се допускат до разглеждане.
Поради горните съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 628 26.04.2012 год. от Л. И. И., Р. К. И. и Е. К. Г., чрез адв. В. Б., както и тези от 23.08 и 31.08.2012 год., подадени от Л. И. И. за отмяна на влязлото на 23.02.2010 год. в сила решение № 86 от 28.12.2006 год. по гр. д. № 216/2006 год. на Сливнишкия районен съд, оставено в сила с решението от 14.07.2008 год. по гр. д. № 430/2007 год. на Софийския окръжен съд и ВРЪЩА същите на молителите.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите пред друг състав на ВКС.
Препис от същото да се изпрати на молителите, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: