О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр.София, 01.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1188/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Б. Д. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 1737 от 13.03.2012 г. по гр.д.№ 12823/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 1352/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Н. Х. П. искове, квалифицирани по чл.139 вр. чл.140 т.1 от СК, за заплащане на месечна издръжка в размер 120 лв месечно, считано една година назад от датата на завеждане на исковата молба.
Жалбоподателката твърди в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че с въззивното решение е разрешен неправилно материалноправният въпрос „От значение ли е за преценката на възможността дете да дава издръжка на родителя си критерия „особени” или „значителни затруднения”. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли решението да бъде допуснато до касационен контрол.
Ответната страна Н. Х. П. оспорва жалбата и поддържа, че повдигнатият от ищцата въпрос има значение само на спомагателен мотив за отхвърляне на иска. В този смисъл според ответника въпросът не обуславя въззивното решение и поради това моли обжалването да не бъде допуснато.
Върховният касационен съд счита, че жалбата е недопустима. Законодателят е въвел ограничение във възможността за касационно обжалване според материалния интерес на решението, чието касиране се иска. Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Спорът по настоящето дело е гражданскоправен и въззивният съд е бил сезиран с два иска: за заплащане на издръжка на родител от дете за минало време (чл.149 от СК), който има цена 1 440 лв, съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК; и за заплащане на издръжка от дете на родител за в бъдеще, по 120 лв месечно, считано от датата на исковата молба (чл.139 вр. чл.140 т.1 от ГПК), който иск е с цена 4 320 лв, съгласно чл.69 ал.1 т.7 от ГПК. Всеки от двата на иска е с размер на цената под 5 000 лв, а при обективно съединяване на искове меродавна е цената на всеки от съединените искове, а не на сбора от тях. Въззивното съдебно решение по такива искове не подлежи на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 от ГПК, а подадената касационна жалба е недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. Д. Д. срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 1737 от 13.03.2012 г. по гр.д.№ 12823/ 2011 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1188/ 2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: