2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1118
София, 12.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 510/2012 година
Производство по чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. И. срещу определение от 23.04.2012 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл.262, ал.1 ГПК е оставена без движение въззивната му жалба срещу решение № 3931 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 3106/2007 г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е приел, че не е обвързан от определението на Председателя на СГС за освобождаването му от държавна такса по подадената въззивна жалба и като е оставил същата без движение с указания за внасяне на такава, е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.
Ответникът М. Г. К. изразява становище за недопустимост на частната жалба, като са наведени доводи и за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като обсъди наведените от жалбоподателя доводи и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.214 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Определението за оставяне без движение на искова молба, въззивна или касационна (частна) жалба, независимо от основанията за това, е такова по хода на делото, което не подлежи на самостоятелно обжалване, извън самото разпореждане за връщането й, поради неизпълнение на дадените от съда указания. То е процесуално действие по движение на делото, акт, който съдът може сам да отмени или измени (респ. има вътрешнопроцесуален ефект), и поради това не може да бъде предмет на съдебен контрол – по аргумент от разпоредбата на чл. 274 ГПК. Неговата правилност може да бъде проверена единствено при обжалване на последващия съдебен акт, препятствуващ развитието на производството – разпореждането за връщане поради неотстраняване на констатираната от съда нередовност – чл.129, ал.3; чл.262, ал.2, т.2; чл.275, ал.2 и чл.286, ал.1, т.2 ГПК. При този именно инстанционен контрол може да бъде обсъдено правното значение на подадената от настоящия жалбоподател молба по чл.83, ал.2 ГПК и на компетентния да се произнесе по нея съд. Настоящата хипотеза не е такава и при липса на правен интерес, обоснован от признато и гарантирано от закона процесуално право на жалба, същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. В. И. срещу определение от 23.04.2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: