2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 21.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 659/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 3, пр. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № VI – 1992 от 01.08.2012 г. по ч. гр. д. № 1505/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 15002 от 03.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 5325/2012 г. на Бургаския районен съд. С последното първоинстанционният съд отхвърлил заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу солидарните длъжници Р. Г. Г. – кредитополучател, Д. Б. Д. и Д. К. А. – поръчители, за сумата 4 760,09 лв., представляващи главница дължима въз основа на договор за потребителски кредит на лице упражняващо стопанска дейност, сумата 710,66 лв. – лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 21.06.2011 г. до 28.06.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 29.06.2012 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 291,89 лв. разноски по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол. В случая главното вземане произтича от търговска сделка, което определя и характера на делото като търговско. Частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, постановено при действието на чл.280, ал.1 ГПК в редакцията след изменението му, поради което същата следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № VI – 1992 от 01.08.2012 г. по ч. гр. д. № 1505/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: