О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 25.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 669/ 2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 във р. с ал.1, т.1 ГПК и във р. с чл.229, ал.1, т.6 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против определение на Благоевградския окръжен съд № 1653 от 19.07.2012 год., по възз.гр.д.№ 20121200500432/2012 год., с което, на осн. чл.229, ал.1, т.6 ГПК, е спряно производството по делото до произнасяне на Конституционния съд на Република България по същество на конст.д.№ 4/2012 год., образувано по искането на омбудсмана за обявяване противоконституционност на разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК/ ДВ., бр. бр.59/2007 год., с посл. изм. – ДВ, бр. 49 от 2012 год./
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, за който порок се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане на спора.
В подробните си съображения, изложени в обстоятелствената част на частната жалба частният жалбоподател поддържа, че тълкувана по правилата на логическото и систематично тълкуване нормата на чл.229, ал.1, т.6 ГПК, сочи, че при отсъствие на изрично законово препращане към текста и от специалните норми, уреждащи заповедното производство, то тя е неприложима в същото, а това от своя страна означава, че отсъства процесуална възможност да бъде приложена и в производството по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Допълнително в тази вр. са наведени и доводи за липсата на правомощия за въззивния съд да спре образуваното пред него въззивно производство на осн. чл.229, ал.1, т.6 ГПК, предвид конституционната разпоредба на чл.150, ал.2 от Конституцията.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, имащ, макар и временно преграждащ развитието на производството по делото ефект, поради което попада в категорията определения по чл. 274 , ал.1, т.1ГПК, но като постановен за първи път от въззивния съд, по отношение на същия разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не намира приложение и въведените от жалбоподателя предпоставки за достъп до съдебен контрол не следва да бъдат обсъждани.
Въпреки обжалваемостта на постановеното от въззивната инстанция определение за спиране, частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като в разглеждания случай не е налице правен интерес за жалбоподателя от предприетото процесуално действие.
Постановеното от въззивния съд спиране на производството по делото по предявения от [фирма], [населено място] установителен иск, основан на чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземането му в размер на сумите: 4 584.75 лв. , представляваща неплатена главница по договор за кредит и договорна лихва за периода 28.04.2009 год.- 07.10.2010год.; 602.16 лв., наказателна лихва за просрочие и 422.73 лв. разноски за заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение№ 7170/ 2010 год., въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3041/ 2010 год. на Благоевградския районен съд , на осн. чл.229, ал.1, т.6 ГПК е обосновано с наличие на висящо пред Конституционния съд на Република България конституционно дело № 4/2012 год., образувано по искане на омбудсмана, допуснато до разглеждане по същество за установяване противоконституционност на чл.417, т.2 ГПК.
Следователно обстоятелството, че горепосоченото конституционно дело е приключило с влязло в сила решение № 12 от 02.10.2012 год., с което искането е отхвърлено и този факт е ноторен, предвид обнародване на конституционния акт в „Държавен вестник” бр. 79/ 16. 10.2012 год. и разпоредения от чл.14, ал.3 З. срок на влизането му в сила, обосновава правен извод, че след подаване на частната жалба правният интерес на жалбоподателя от предприетото обжалване на въззивния съдебен акт– абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, е отпаднал.
Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е вмененото от законодателя с чл.230, ал.1 ГПК задължение на решаващия съд служебно да възобнови спряното производство при отпадане на процесуалните пречки за движението му, както е в разглеждания случай, като при евентуално проявено от последния бездействие частният жалбоподател, в качеството си на ищец по спора, също разполага с правото да иска изрично възобновяването му, а при отказ и с процесуално потестативно правомощие на частна жалба.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма],гр.София против постановеното от Благоевградския окръжен съд определение № 1653 от 19.07.2012 год., по в.гр.д.№ 20121200500432/ 2012 год. за спиране на производството по делото по предявения иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, до постановяване на решение от Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 4/2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: