О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр.София, 01.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 37/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е частна жалба на В. Г. Г. – Й. срещу определение на Върховен касационен съд, І г.о., № 563/ 21.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 526/ 2011 г., с което е потвърдено определение на Върховен касационен съд, ІІ г.о., № 276/ 15.07.2011 г. по гр.д.№ 163/ 2011 г. и по този начин е оставена без разглеждане касационната жалба на В. Г. Г. – Й. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд от 22.11.2010 г. по гр.д.№ 1079/ 2010 г.
Жалбоподателката поддържа, че в обжалваното определение неправилно е посочено, че се явява окончателен съдебен акт. Според нея производството по граждански дела е триинстанционно и поради това актът на ВКС, потвърждаващ прекратително определение на ВКС, подлежи на касационно обжалване пред трети състав на ВКС. Поради това моли да бъде допуснато касационно обжалване на определение на Върховен касационен съд, І г.о., № 563/ 21.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 526/ 2011 г., то да бъде отменено заедно с прекратителното определение на Върховен касационен съд, ІІ г.о., № 276/ 15.07.2011 г. по гр.д.№ 163/ 2011 г., като бъде даден ход на касационната й жалба.
Ответните страни Д. А. Т., Г. П. Т. и Т. П. Т. оспорват жалбата като считат, че обжалваният акт се явява окончателен, съответно, че производството по частна жалба срещу него е недопустимо.
Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима.
Защитата срещу незаконосъобразни определения на съдилищата е уредена в глава ХІ ГПК и почива на принципа, че отделно от акта по същество на спора се обжалват само онези определения, които преграждат развитието на производството и изрично посочените в закона. Обжалването на прекратителните определения на първата инстанция е триинстанционно при определените в процесуалния закон предпоставки, но обжалването на прекратителните определения на въззивния съд и на ВКС е уредено по различен начин в чл.274 ал.2 ГПК. Законодателят отчита, че спорът вече е разгледан от една или две инстанции по същество, така че прекратителните определения на въззивния съд и на ВКС подлежат на обжалване само пред тричленен състав на ВКС. Никое от тези определения не подлежи на касационно обжалване – аргум. от чл.274 ал.3 ГПК. Произнасянето от друг състав на ВКС по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК, когато с него се потвърждава преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, е окончателно и не подлежи на обжалване. Подадената срещу такова определение частна касационна жалба е недопустима и не следва да се разглежда по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. Г. Г. – Й. срещу определение на Върховен касационен съд, І г.о., № 563/ 21.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 526/ 2011 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 37/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: