О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 05.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.01.2013, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 833/ 2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] , [населено място] против въззивното определение на Софийски градски съд № 15025/24.09.2012 год., по ч.гр.д.№ 3688/2012 год., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд от 20.02.2012 год., по гр.д.№ 7555/2012 год. за оставяне без уважение молба на настоящия частен касатор, подадена на осн. чл.207 и сл. ГПК за обезпечаване на доказателства на бъдещия му иск, основан на чл.265, ал.3 ЗЗД, срещу [фирма] ,гр. София.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила на чл. 207 и сл. ГПК.
Основно частният жалбоподател възразява срещу обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че при отстранени от него недостатъци на строителството в процесните обекти, чрез възлагане на допълнителни СМР на строител, различен от ответника, отсъства правен интерес от обезпечаване на доказателствата, тъй като не съществува пряка и непосредствена опасност да се затрудни събирането им, с оглед бъдещият иск на същия по чл.265, ал.3 ЗЗД.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният касатор е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че разрешеният от въззивния съд въпрос на процесуалното право „ Когато проявлението на едно доказателство не е перманентно, а се повтаря във времето в относително дълъг период от време/ само през един сезон/, то това може ли да бъде основание да се иска от съда своевременно, докато то се е проявило, неговото събиране предварително по реда на чл.207, пр.ІІ ГПК – преди започване на исковото производство?” е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението за оставяне без уважение молбата за обезпечаване на доказателствата не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Със същото не е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като се касае за производство по обезпечение на доказателствата, нито има характер на определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се слага край на такова производство.
Както е прието и в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение на ІV-то г.о на ВКС № 164/28.02.2012 год., по ч. гр. д. № 126/2012 год., обезпечаването на доказателствата по чл.207 и сл. ГПК, като способ за предварителното им събиране до започване на същинския исков процес, цели да осуети възможността в резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни фактори доказателствено средство да бъде загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото събиране. В този смисъл това производство има несамостоятелен и привременен характер, поради с което постановените в същото съдебни актове не се дава разрешение по същество на друго производство, нито те биха могли да имат преграждащ за развитието на самото исково производство ефект.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че отсъствието на пряка и непосредствена опасност да се затрудни събирането на конкретно доказателства, само по себе си е достатъчно, за да се отрече наличието на правен интерес за страната от провеждането на производството по чл. 207 и сл. ГПК за предварителното му обезпечаване.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима , частната жалба на [фирма], със седалище [населено място] против въззивното определение на Софийски градски съд № 15025/24.09.2012 год. , по ч.гр.д.№ 3688/2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: