О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 05.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 743/ 2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл.419 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. Ж. В. – М. против определение на Бургаския окръжен съд № VІ -2006 от 03.08.2012 год., по ч.гр.д.№ 1542/2012 год., с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен жалбоподател по чл. 419 ГПК и е потвърдено разреждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 906 от 17.02.2012 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК, издадена в производството по ч. гр. д.№ 1364/ 2012 год. на Бургаския районен съд в полза на „А. С”ООД,гр. София.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за липса на правен интерес от същата, тъй като се основава на привиден договор и поради постъпило от страна на жалбоподателя възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, е налице предявен от кредитора иск по чл.422 ГПК за установяване на претендираното вземане.
Ответната по частната касационна жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по редовността и допустимостта и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но освен, че е нередовна е и процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.
Недопустимостта на частната касационна жалба изключва необходимостта от оставянето и без движение за отстраняване на нередовността и, породена от липса на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Определението на въззивния съд, с което той се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Бургаския районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Същото не попада в нито една от посочените от законодателя хипотезите на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, регламентиращи изчерпателно и лимитивно подлежащите на касационен контрол въззивни определения, извън които остават постановените за първи път определения на въззивния съд по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Обжалваното определение Бургаският окръжен съд, произнесено по основателността на подадената по реда на чл.419, ал.1, във вр. с ал.2 ГПК частна жалба на настоящия частен касатор няма преграждащ по- нататъшното развитие на заповедното производство характер, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство, свързано със съществуването на самото предявено вземане.
Затова то подлежи на двуинстанционно разглеждане и с произнасянето на въззивния съд редът за инстанционен контрол е изчерпан. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране се явяват самите правни последици, произтичащи от последното, които са относими единствено към изпълнение на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, но не и към същинския материалноправен спор за присъденото вземане или към развитието на заповедното производство.
По изложените съображения касационното обжалване се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Правото на касационен контрол е въпрос на изрична законодателна уредба, поради което неправилно посочената в случая от въззивния съд обжалваемост на въззивния съдебен акт не би могла да го създаде.
Обстоятелството, че с настоящия съдебен акт касационната инстанция само констатира, че частно касационно обжалване е предприетото от страната при отсъствие на надлежно възникнало в нейна полза потестативно процесуално правомощие на частна касационна жалба, изключва да е налице хипотезата на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, в каквато насока е и преобладаващото становище на съдиите от ВКС,ТК.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на Д. Ж. В.- М. против въззивно определение на Бургаския окръжен съд № VІ-2006 от 03. 08. 2012 год., по ч.гр.д.№ 1542/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: