О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 11.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело 751/ 2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение на Разградския окръжен съд № 635 от 26.06.2012 год., по ч.гр.д. № 191/2012 год., с което е потвърдено разпореждането на Разградския районен съд № 839 от 06. 04. 2012, по ч.гр.д.№ 307/2012 год. за отхвърляне заявлението на Банката – настоящ частен жалбоподател, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници: кредитополучателя – Й. Т. Везиев и поръчителя – М. Д. Везиева за сумите: 6 740.99 лв., представляваща главница по договор за банков кредит № 1377/ 05201/ 0167/ 29.06.2007 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 01.03.2012 год. до окончателното и изплащане, 73.07 лв., лихва за периода 21.05.2011 год.- 28.02.2012 год., както и деловодни разноски в общ размер 549.58 лв..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.60, ал.2 ЗКИ и на съществените съдопроизводствени правила, свързани с правомощията на съда в заповедното производство и преценката на доказателствата, удостоверяващи вземането на кредитора – Б., поради което се иска отмяната му.
Поддържаните от частния касатор доводи на частния касатор, че в случая въз основа на данните от заявлението и извлечението от счетоводните книги на Банката- кредитор може да се изгради правен извод за настъпилата предсрочна изискуемост на предявеното вземане, са аргументирани с договорната клауза на чл.15.4 от сключен между страните Анекс № 1/ 13. 11. 2009 год. към процесния договор за банков кредит, позволяваща при неплащане на което и да е парично задължение по отпуснатия на длъжника кредит, същият, заедно с лихвите за просрочие, по преценка на кредитора, се трансформират в автоматично и незабавно изискуеми и дължими, без допълнителни условия.
В инкорпорирано в частната касационна жалба изложение на основанията за достъп до касационен контрол частният касатор, макар и твърде непрецизно, се позовава на съществуващо противоречие между „постановеното от въззивния съд определение” и трайно установената съдебна практика на съдилищата относно необходимите реквизити в съдържанието на документа по чл.417, т.2 ГПК – „извлечение от счетоводните книги”, за да бъде възприет за редовен от външна страна и надлежно удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, но конкретен значим за делото въпрос на процесуалното и/ или материално право не е изрично формулиран.
Като израз на твърдяното несъответствие между приетото с обжалвания съдебен акт и практиката на съдилищата са посочени определения на ВКС: № 264/2009 год., по ч.т.д.№ 210/2009 год. на І т.о.; № 693/16.11.2009 год., по ч.т.д.№ 731/ 2009 год. на ІІ т.о.; № 174 от 2010 год., по ч.т.д.№ 18/2010 год. на І т.о. и № 129/2011 год., по ч.т.д.№ 999/ 2010 год. на ІІ т.о., както и 2 определения на СГС, без данни за последните да са влезли в сила.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане , поради следното:
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в „Д. вестник” бр. 100/2010 год., от обсега на осъществявания от ВКС факултативен касационен контрол са изключени въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв., а по силата на императивното законово правило на чл.274, ал.4 ГПК от обхвата на касационния контрол са изключени и определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване.
Следователно, обстоятелството, че в случая определението на Р., постановено в заповедното производство има за предмет заявено кредиторово вземане в общ размер под сумата от 10 000 лв. и произтича от търговска сделка – договор за кредит, обосновава правен извод, че частната касационна жалба, постъпила в канцеларията на ВКС на 13.07. 2012 год., по арг. от § 25 от ПЗР на ЗИДГПК/ ДВ бр.100/2010 год./ е подадена при отсъствие на възникнало в полза на частния касатор процесуално потестативно правомощие на частна касационна жалба. Липсата на тази положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно изключва допустимостта на частното касационно производство по подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.4 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима частната касационна жалба на [фирма], [населено място] с вх.№ 2758/13.07.2012 год. против въззивното определение на Разградския окръжен съд № 635 от 26.06.2012 год., по ч. гр. д. № 191/2012 год., по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№ 751/2012 год., по описа на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: