2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 12.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 25 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 123 ГПК.
Образувано е по молбата на Е. В. П. от [населено място], чрез пълномощника й М. И. М. от същия град, с която се иска определяне на компетентния съд, пред който трябва да се предяви иска.
В молбата се сочи, че през 2009 г. молителката сключила аренден договор със сина й М. М. за срок от пет години с предмет земеделски земи, придобити от молителката чрез доброволна делба, но се установило, че три от имотите са с други ползватели; тъй като синът й не успял да се договори с ползвателите, не засял имотите и не изпълнил ангажимента си към молителката; през 2009 г. синът й подал искова молба пред районния съд, който спрял делото; исковата молба била върната и разпореждането било обжалвано с частна жалба, но било потвърдено; през 2011 г. била подадена друга искова молба пред районния съд в Враца, но съдът приел, че делото не му е подсъдно и въззивният съд потвърдил определението; с оглед многократно излаганите от сина на молителката и в последствие неин пълномощник доводи в посока, че искът е подсъден на районния съд в гр. Враца като първа инстанция, а не по реда на административното производство, се иска касационната инстанция да се произнесе по въпроса за подсъдността. С допълнителна молба се представя банково бордеро за внесена държавна такса.
С определение № 394 от 17 май 2011 г., постановено по гр.д. № 373 по описа на окръжния съд в Враца за 2011 г., за да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд сочи, че първата инстанция е прекратила производството по делото поради недопустимост на исковата претенция, тъй като ищецът търси данни и информация от служба „З.” и при правен интерес от поискване и последващ отказ (мълчалив или изричен) той може да го обжалва по реда на административното производство; от обстоятелствената част на исковата молба може да се направи извод, че ищецът М. търси по съдебен ред получаване на писмени справки от общинската служба „З.” в [населено място] във връзка с индивидуализиране на земеделски имоти, за които са подавани заявление за единно плащане на площ по схема за финансово подпомагане за годините 2006-2011 г.; в исковата молба не се сочи отказ на административния орган да даде съответните справки, а ищецът трябва да има правен интерес да му бъдат предоставени съответните данни от административния орган при поискване; правилно първоинстанционният съд е указал на ищеца, че в случай на отказ на административния орган, може да се обърне към съответния административен съд.
К. съд приема, че следва да остави молбата без разглеждане, тъй като направеното искане не попада в хипотезата на чл. 123 ГПК.
По силата на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако констатира, че то не му е подсъдно, съдът трябва да го прекрати пред себе си и да го препрати на компетентния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 123 ГПК Върховният касационен съд определя съда, пред който трябва да се предяви искът само в случаите, когато компетентният съд не може да бъде определен по правилата на Глава ХІІ „Подсъдност”. В случая такава хипотеза изобщо не е налице.
По предявената претенция на ищеца съдът е приел, че чрез исковата молба е искано получаване на писмени справки от административен орган, без да са дадени данни за сторен изричен или мълчалив отказ – ищецът е следвало да поиска тези данни и информация от административния орган при наличие на правен интерес, и едва при съответният отказ може да предприеме съответните действия. Съдът е посочил, че в случая няма и данни за правен интерес от страна на ищеца да иска намесата на съда. Не е прието, че делото не е подсъдно на районния съд и връщането на исковата молба не е по тази причина. Липсва спор между съдилищата относно родова, местна или функционална подсъдност. Ето защо няма основание да се приеме, че компетентният съд за разглеждане на делото не може да се определи по реда на Глава ХІІ от Гражданския процесуален кодекс, нито пък поддържаното от молителката, че предявената претенция непременно следва да се разгледа от гражданския съд, е основание за подобно произнасяне.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Е. В. П. от [населено място], чрез пълномощника й М. И. М. от същия град, с която се иска определяне на компетентния съд, пред който трябва да се предяви иска по молба вх. № 3640 от 9 март 2011 г. по регистъра на районния съд в гр. Враца.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: