О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 27.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 789 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.София против определение на Старозагорския окръжен съд № 773 от 26.06.2012 год., по ч.т.д.№ 464/2012 год., с което по реда на чл.419, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК е отменено разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК № 5005 от 12.12.2011 год., по ч.гр.д.№ 7082/2011 год. на Старозагорския районен съд срещу солидарните длъжници [фирма] с управител М. Д. К., М. Д. К., П. С. К., Д. К. Б., П. Р. Б. и ТД [фирма] и по същество е отхвърлена молбата на настоящия частен жалбоподател за незабавно изпълнение, като е и обезсилен издадения въз основа на последната изпълнителен лист.
Със същото обжалвано определение въззивният съд е потвърдил и определението на Старозагорския районен съд от 15.03.2012 год., постановено по ч.гр.д.№ 7082/2011 год. за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№ 20128700400328/2012 год. на ЧСИ И. Стръмски, образувано по издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 5005 от 12.12.2011 год.,по ч.гр.д. № 7082/2011 год. на Старозагорския районен съд изпълнителен лист от 12.12.20111 год..
Ответната по частната касационна жалба страна [фирма], с представител -управителя М. Д. К., чрез главен юрисконсулт М.И., е възразила по допустимостта и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Останалите ответници по частната касационна жалба не са заявили становище по същата по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Определението на Старозагорския окръжен съд, постановено по реда на чл. 419, ал.1 ГПК не е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.3 ГПК, подлежащи на последващ инстанционен контрол пред ВКС, съобразно процесуалното правило на чл.280, ал.1 ГПК.
Същото няма преграждащ развитието на заповедното производство характер, поради което не попада в обсега на съдебните актове по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество на самото заповедно производство, за да е налице хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Последователно в практиката си по приложението на чл.419, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК ВКС поддържа становището, че определението, с което се допуска или отказва незабавно изпълнение има отношение единствено и само към изпълнението на присъденото вземане, поради което при създадената от действащия ГПК уредба на факултативен касационен контрол и изчерпателно изброените от законодателя в чл. 274, ал.3 ГПК въззивни съдебни актове, по отношение на които същият е приложим, в полза на настоящия частен жалбоподател не е възникнало процесуално потестативно право на частна касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно.
Следователно подадената от [фирма], гр. София частна касационна жалба се явява процесуално недопустима.
Що се касае до постановеното обезсилване на издадения изпълнителен лист, то е последица от отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение, което изключва да са налице и предпоставките на чл.418, ал.4 ГПК.
Не подлежи на последващ инстанционен контрол пред ВКС и определението на въззивния съд, с което по реда на чл.420, ал.3 ГПК е потвърдено първоинстанционното определение на Старозагорския районен съд по чл.420, ал.2 ГПК за спиране принудителното изпълнение на заповедта по чл.417, т.2 ГПК, предмет на изп.д.№ 20128700400328/2012 год. на ЧСИ И. С., по искане на солидарните длъжници : [фирма] с управител М. Д. К., М. Д. К., П. С. К., Д. К. Б., П. Р. Б. и ТД [фирма].
Обстоятелството, че със същото нито се оставя без уважение частната жалба срещу определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие, изключва то да е от категорията съдебни актове на въззивния съд, изчерпателно посочени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, които подлежат на касационен контрол.
Следователно с произнасянето на Старозагорския окръжен съд предвиденият от законодателя с чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 и чл.420, ал.3 ГПК процесуален ред за двуинстанционно разглеждане на искането по чл. 420, ал.1 ГПК е изчерпан, поради което подадената частна касационна жалба е недопустима и в тази си част. По отношение на определенията, за които последващият инстанционен контрол е изрично предвиден от процесуалния закон ВКС е оправомощен да се произнесе единствено, когато са постановени за първи път от въззивния съд, какъвто не е разглежданият случай.
Предвид обстоятелството, че настоящото определение само констатира факта на необжалваемост на въззивния съдебен акт, а не я създава, то е окончателно и не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 2 изр. 2 ГПК.
Водим от тези съображения , настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на [фирма], [населено място] / предходно наименование – [фирма]/, с вх.№ 9380/ 25. 07.2012 год. против определение на Старозагорския окръжен съд № 773 от 26.06.2012 год., по ч.т.д.№ 464/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: