Определение №81 от 25.3.2013 по търг. дело №941/941 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 25.03.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.02.2013 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 941 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молбите на Д. П. Д., като синдик на ТД [фирма] /н/, със седалище [населено място], на Н. Д. А. и П. Б. Ц., двамата от [населено място], в качеството им на кредитори с прието вземане по т.д.№ 99/ 2010 год. на Р., за отмяна на влязлото в сила определение на Варненския апелативен съд № 417 от 03.08.2012 год., по ч.т.д.№ 438/ 2012 год., с което е отменено определение № 76 от 17.05.2012 год. по т.д.№ 99/2012 год. на Р. за отхвърляне молбата на взискателя по изп. д. № 201078890400416 на ЧСИ Н.Ковачева с район на действие – СРС – [фирма], основана на чл.638, ал.3 ТЗ и вместо него е дадено разрешение за продължаване на производството по горепосоченото изп.дело.
Искането за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, е аргументирано с допуснато от решаващия съд нарушение на процесуалното правило на чл.276, ал.1 ГПК по отношение на синдика на обявеното в несъстоятелност ТД [фирма]/н/, довело до лишаването му от право на становище по повдигнатия пред Варненския апелативен съд правен спор и защита интересите на кредиторите с приети вземания.
Същите аргументи се поддържат и по отношение на останалите молители.
Ответната по молбата страна в срока по чл.306, ал.3 ГПК е възразила по допустимостта и, позовавайки се на характера на постановения от въззивния съд съдебен акт, предмет на исканата отмяна.
Допълнително са въведени и доводи за липса на надлежна процесуална легитимация за синдика на [фирма]/н/, по съображения, че съдебният акт на Варненския апелативен съд не е постановен в хода на исково производство, по което е страна несъстоятелния търговец, чиято защита е единствено възложена на последния. Изложени са в тази вр. и аргументи, че доколкото синдикът не оправомощен да осъществява защита извън тази на обявеното в несъстоятелност ТД, то соченият от него в молбата мотив, обоснован със защита правата на кредиторите е основание да се отрече въобще изискуемия се за извънинстанционното производство по чл.303 и сл. ГПК правен интерес за страната –молител.
Алтернативно се поддържа и неоснователност на молбата за отмяна, поради предоставена реално на синдика възможност за защита както пред Р., така и във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, която последният е реализирал чрез представяне на становището си.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид доводите на молителите, във вр. с въведеното отменително основание и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира:
Всяка от молбите за отмяна следва да се приеме за подадена в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, но като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Постановеното от Варненския апелативен съд определение не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил извънинстанционен контрол по реда на чл.303, ал.1 ГПК.
Съгласно ППВС № 2/77 год., приложимо и към уреденото по действащия ГПК извънинстанционно производство по чл.303 и сл. ГПК, на отмяна подлежат актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които разрешените с тях спорни въпроси не могат да бъдат пререшавани чрез въвеждането им като предмет на друг правнорелевантен спор, както и съдебни актове, от категорията на определения, които по правни последици са приравнени на влезлите в сила решения и за които законодателят не е предвидил друг правен ред за защита.
Определението на Варненския апелативен съд, с което въззивната инстанция се е произнесла по молбата, основана на чл. 638, ал.3 ТЗ – за продължаване на образуваното преди откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника индивидуално изпълнително производство по реализация обезпечението на взискателя – обезпечен кредитор, макар и влязло в сила, поради необжалваемостта си, не попада в горепосочената категория съдебни актове.
Освен, че същото не е постановено в състезателно производство, то с него не се разрешава нито конкретен материалноправен спор между страните, нито се прегражда неговото бъдещо развитие. Затова и въззивното определение, предмет на молбата за отмяна, не поражда присъщите на ползващ се със сила на пресъдено нещо съдебен акт, правни последици –да е задължителен за страните, техните правоприемници и наследници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в страната, без процесуална възможност разрешените с него правни въпроси да бъдат пререшавани.
Допълнителен аргумент, подкрепящ становището за отсъствие на надлежно възникнало в полза на настоящите молители потестативно процесуално правомощие да сезират ВКС по реда на чл.303 и сл. ГПК е и обстоятелството, че срещу действията на съдебния изпълнител в образуваното индивидуално принудително изпълнение, чието продължаване е разрешено с постановеното от Варненския апелативен съд определение, длъжникът разполага с друг път за правна защита, вкл. отмяна на постановлението за възлагане на недвижимия имот по реда на извънредния способ за контрол по чл.303 и сл. ГПК, съгласно прието в решение № 90/72 год. на ОСГК на ВС.
Ответната по молбата страна не е претендирала деловодни разноски, поради което въпросът за възлагане отговорността за същите не следва да бъде обсъждан понастоящем.
Водим от горното и на осн.чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1,т.5 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбите на Д. П. Д., в качеството му на синдик на ТД [фирма] /н/, със седалище [населено място], на Н. Д. А. и на П. Б. Ц., последните двама – кредитори с приети вземания, за отмяна на влязлото в сила въззивно определение на Варненския апелативен съд № 417 от 03.08.2012 год., по ч.т.д.№ 438/ 2012 год. , по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 941/2012 год. на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top