О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 15. 04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2082 /2013 г.:
Производство по чл.279 вр. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. „Орало” – К. срещу определение от 31.01.2013 г. по възз. гр.д. № 278 /2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е оставено без уважение искането на Р. „Орало” за конституиране като ответник по иска [фирма], първоначален ответник по иска..
Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно поради трайната практика на ВКС, че юридическата личност на търговското дружество не се прекратява с вписването на решение за заличаването му, а е достатъчно да има висящ спор по неразпределено имущество или неудовлетворено вземане.
Насрещните страни С. В. Г., А. М. Г., Ч. В. Г. и С. А. Г. в писмен отговор оспорват основателността на частната жалба.
Третите лица – помагачи – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Е. Ч. Г. не изразяват становище.
Настоящият състав намира частната жалба за недопустима по съображения по чл.274,ал.4 ГПК в редакцията и, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., т.к. е постановено по въззивно дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване :
Исковата молба е подадена през 1999 г. и първоинстанционното и въззивното производство се развиват по ГПК от 1952 г. (отм.), цената на иска с правно основание чл.108 ЗС, който е (иск) за защита на правото на собственост и е оценяем, се определя съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), според която: Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост– (върху) 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата; по първоинстанционното дело е представена данъчната оценка (л.13), която е в размер на 15 329.50 лева, в първото съдебно заседание въпросът за цената на иска не е повдиган. 1 /4 от данъчната оценка е 3 832.38 лева, което е по-ниско от 5 000 лева и съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване. А съгласно по чл.274,ал.4 ГПК в приложимата редакция от същия държавен вестник : Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Поради което частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество (върната).
Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство, няма право на такива. Насрещните страни не претендират разноски, не са доказали, че са направили такива, поради което също нямат право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество частната жалба на Р. „Орало” – К. срещу определение от 31.01.2013 г. по възз. гр.д. № 278 /2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.