2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
гр. София, 03.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 28 май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2239 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] срещу определение № 871 от 27.03.2013 г. по ч.т.д. №352/31г. на Пловдивския апелативен съд , с което е потвърдено определение постановено по ч. т.д. №719/2012 на СзОС, с което по реда на чл.398 ГПК е отказана замяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск на Д. Ж. Д. срещу [фирма] за сумата от 76 670 лева.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната касационна жалба в писмен отговор изразява становище за нейната недопустимост.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима – подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията, с които въззивната инстанция се произнася по частни жалби срещу определения постановени по молба за замяна на един вид допуснато обезпечение на бъдещ иск с друг по реда на чл.398 ГПК не попадат в нито една от горните две категории определения, подлежащи на касационен контрол. По този въпрос се прилага т.6 от ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило своята актуалност и по отношение на уредбата в действащия процесуален закон относно обжалваемостта на тези определения.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение е извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения, подлежащи на касационно обжалване, поради което и частната касационна жалба срещу него следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на от пълномощника на [фирма] срещу определение № 871 от 27.03.2013 г. по ч.т.д. №352/31г. на Пловдивския апелативен съд , с което е потвърдено определение постановено по ч. т.д. №719/2012 на СзОС, с което по реда на чл.398 ГПК е отказана замяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск на Д. Ж. Д. срещу [фирма] за сумата от 76 670 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.