О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
гр. София, 06.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 04 юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2182 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби от пълномощника на [фирма] и [фирма] срещу определение № 2073 от 17.12.2012 г. по ч.т.д. №1555/2012 г. на Пловдивския апелативен съд , с което е изменено определение постановено по ч. т.д. №962/2012 на ПОС, с което допуснато обезпечение на бъдещи искове на Н. В. Х. и В. Л. Г. срещу [фирма] за сумите от по 68 140,77 лева на всяка от тях от по 136 281,54 лева и от по 17 048,57 лева, дължими като надплатени суми за съответните вноски от цената по придобиване на акции от капитала на [фирма] .
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответниците по частната касационна жалба в писмен отговор изразяват становище за недопускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима – подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията, с които въззивната инстанция се произнася по частни жалби срещу определения, с което се допуска обезпечение на иск от първоинстационния съд не подлежат на касационно обжалване, защото не попадат в нито една от горните две категории определения, подлежащи на касационен контрол. По този въпрос се прилага т.6 от ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило своята актуалност и по отношение на уредбата в действащия процесуален закон относно обжалваемостта на тези определения. Обжалваното определение, с което въззивният съд е допуснал и допълнителна обезпечителна мярка, освен наложената от първоинстанционния съд такава по допуснатото от последния обезпечение на бъдещите искове не попада в единственото изключение по чл.396 ал.2, предл.трето ГПК, тъй като с него не се допуска за пръв път обезпечение на иска от въззивния съд.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение е извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения, подлежащи на касационно обжалване, поради което и частните касационни жалби срещу него следва да се оставят без разглеждане като недопустими.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частни касационни жалби от пълномощника на [фирма] и от [фирма] срещу определение № 2073 от 17.12.2012 г. по ч.т.д. №1555/2012 г. на Пловдивския апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.