О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 06.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д. № 2581/2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. Н., [населено място] против определение № 479 от 13.02.2013 г. по ч. в. гр. д. 197/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което се потвърждава разпореждане за незабавно изпълнение от 27.07.2012 г., инкорпорирано в Заповед № 7522 за незабавно изпълнение на парично задължение от 27.07.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 10567/2012 г. на Районен съд [населено място].
В частната касационна жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение, поради което се иска отмяната му.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място] счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които подлежат на касационно обжалване са изчерпателно посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК и това са постановените от тях определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Обжалваното в настоящото производство определение, с което по повод на частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на съдебния акт на първоинстанционния съд, постановен по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение. Цитираното от частния касатор Определение № 131 от 22.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 837/2011 г., ТК, ІІ т.о. не обуславя противния извод, доколкото в производството по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК търсената искова защита може успешно да бъде парирана чрез противопоставяне от длъжника на правоизключващи, респ. правопогасяващи вземането на ищеца възражения.
Необжалваемостта на атакувания съдебен акт обуславя извод за недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане
С настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, но не прегражда по-нататъшното развитие на делото и има окончателен характер.
С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. С. Н., [населено място] против определение № 479 от 13.02.2013 г. по ч. в. гр. д. 197/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: