О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 205
София,20.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на двадесет и седми август две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т. дело № 2443/2013 година
Производство по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 63 от 06.03.2013 г. по в.гр.д.№ 97/2013 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 277 от 02.01.2013 г. по гр.д. № 250/2012 г. на Новозагорски районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора иск срещу Д. Б. Б., [населено място] за сумата от 8408.65 лева, от която както следва: 8 130 лева – главница, представляваща продажната цена на: семена слънчоглед за посев – 8 торби, марка PR-64-LE-19 по 220 лева без ДДС за брой; семена слънчоглед за посев – 8 торби, марка LJ-56-65 по 205 лева без ДДС за брой; семена слънчоглед за посев – 6 торби, марка LJ-56-63 по 205 лева без ДДС за брой; семена царевица за посев – 11 торби, марка PR-35-F-38 по 195 лева без ДДС за брой – по фактура 331/29.10.2011 г.; 278.65 лева – представляващи обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от 24.11.2011 г. до 23.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2012 г. до окончателното изплащане на дължимата сума като недоказан.
В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното решение, поради което се иска отмяната му, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация Д. Б. Б. оспорва допустимостта на касацинното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение намира, че касационната жалба е недопустима.
Делото, по което е постановено въззивното решение е търговско с предмет парично задължение по сделка, сключена от касатора-търговец в кръга на търговската му дейност, а според чл. 287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Предявените обективно съединени искове са с цена съответно 8 130 лева за иска по чл. 79 ЗЗД и 278.65 лева за иска по чл. 86 ЗЗД, като цената на всеки един от обективно съединените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв.
По изложените съображения настоящият състав приема, че като недопустима, касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Неправилното посочване от въззивния съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за институционен контрол, който се определя изрично от ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] против решение № 63 от 06.03.2013 г. по в. гр. д. № 97/2013 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: