О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.204
София, 20.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.дело № 2614/2013 година
Производство по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. К., [населено място], чрез адвокат И. И. И. против решение № 129 от 19.03.2013 г. по в.гр.д.№ 1030/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което се потвърждава решение № 1163 от 08.11.2012 г. по гр.д. № 3429/2012 г. на Старозагорски районен съд. С последното е признато за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК по отношение на С. А. К. от [населено място], съществуването на вземането на И. Х. П. от [населено място], в размер на 7300 лева по договор за заем от 15.08.2010 г., във връзка с който С. А. К. е издал в полза на И. Х. П. запис на заповед от 15.08.2010 г. за сумата 7 300 лева, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1965/2012 г. на Старозагорски районен съд.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение при наличието на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска касирането му, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основанито по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК, като претендира направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./. С посочената императивна разпоредба е въведен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В случая е обжалвано въззивно решение, с което се потвърждава решението на Старозагорски районен съд по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Касае се за търговско дело, тъй като претендираните вземания произтичат от правоотношения, възникнали от издаден запис на заповед, който по смисъла на чл. 286, ал.2 ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна търговска сделка. Предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и поради това касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане.
Неправилното посочване от въззивния съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за институционен контрол, който се определя изрично от ГПК.
На ответника следва да се присъдят сторените по касационното производство разноски – 600 лева адвокатско възнаграждение по приложен по преписката договор за правна защита и съдействие. Възнаграждението е платено в брой и е направено вписване на плащането в представения договор.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. А. К., [населено място] срещу решение № 129 от 19.03.2013 г. по в. гр. д. № 1030/2013 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. А. К., [населено място] да заплати на И. Х. П. от [населено място] разноските по касационното производство в размер на 600 лева.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: