О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София 30.09.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4436/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат Н. Ч. и Н. Х., срещу въззивно решение от 15.04.2013 г. по гр. дело №14440/2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №II-79-6 от 21.06.2012 г. по гр. дело №38107/2010 г. на Софийския районен съд в обжалваните части. С първоинстанционното решение са уважени предявените от В. Б. Д. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, както и исковете с правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата 1602.10 лв. и чл.224, ал.1 КТ за сумата 2 318.70 лв. Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по трудов договор като „аналитик”. Уволнен е със заповед от 05.07.2010 г. без да е преодоляна закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, която ищецът е имал поради заболяването си „исхемична болест на сърцето”. По тази причина уволнението е незаконно.
Ответникът по касационната жалба В. Б. Д., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси за това дали работникът или служителят е длъжен да уведоми работодателя, че страда от заболяване по Наредба №5 от 1987 г., за да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са решения и определения на ВКС.
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта и относно исковете с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по искове с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 15.04.2013 г. по гр. дело №14440/2012 г. на Софийския градски съд в частта относно исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата Въззивното решение е съобразено със задължителната практика /Решение №853 от 17.12.2010 г. по гр. дело №767/2010 г. на ВКС, ІV г.о. /, според която закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът страда от заболяване по Наредба №5/1987г. Задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предварителната закрила, като събере информация за работниците и служителите, които смята на уволни. Липсва легално вменено задължение на работника или служителя да уведомява работодателя си предварително за наличните болести, а обективният характер на закрилата се изключва само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 605 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.04.2013 г. по гр. дело №14440/2012 г. на Софийския градски съд в частта относно исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение от 15.04.2013 г. по гр. дело №14440/2012 г. на Софийския градски съд в частта относно исковете с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на В. Б. Д., [населено място], 605 лв. деловодни разноски.
Определението в частта за оставяне без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.