О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 226
София, 03.10. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 3354/2013 година
Производство по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на Х. Б. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влезлите в сила Решение № 909 от 14.08.2011 г. по т.д.№ 2218/2010 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.630 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 31.12.2008 г. и е открито е производство по несъстоятелност, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото му, както и на Решение № 6 от 05.01.2012 г. по същото дело, с което на основание чл.635, ал.2 ТЗ съдът по несъстоятелността е обявил дружеството в несъстоятелност, постановил е прекратяването на дейността му и започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и неговото осребряване. Молителят твърди, че е частен правоприемник на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и иска отмяна на решението, постановено на основание чл.635, ал.2 ТЗ, тъй като след постановяването са му станали известни нови обстоятелства, които обосноват извод за наличие на съществуващи, но неудоволетворени вземания на несъстоятелния търговец към трети лица лица.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по молбата за отмяна.
Ответникът „У. Д. К. Лимити”, регистриран в Англия и У. оспорва допустимостта и основателността на молбата за отмяна по подробно развити в отговора му съображения.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение след преценка на данните по делото приема следното:
Молителят не е процесуалноправно легитимиран да инициира производство по извънинстанционния контрол, поради което молбата му е процесуално недопустима.
Легитимирани да искат отмяна на влязло в сила решение по посочения извънреден способ са страните, които са участвали в производството по чл.625 ТЗ лица, по което са постановени атакуваните решения, а това са „У. Д. К. Лимити” и [фирма]. Решението по чл.630, ал.3 ТЗ влиза в сила и има действие спрямо всички кредитори и длъжника единствено по отношение на състоянието на неплатежоспособност и датата, от която се счита длъжникът за неплатежоспособен. Предвид обективните предели на влязлото в сила решение по чл. 630 ТЗ, кредиторът с прието вземане не придобива качеството на заинтересована страна, а по аргумент за по-силното основание, такова не придобива и неговият частен правоприемник.
Законът допуска възможност да се иска отмяна на влязло в сила решение и от лице, което не е било страна по делото, но е обвързано от силата на пресъдено нещо. Тази възможност е предвидена в чл.304 ГПК, отмяна по който текст е легитимирано да иска лице, което има право на иск по делото като участник в неделимо спорно правоотношение, така, че то би било необходим другар и конституирането му като главна страна ще се яви като процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск – чл. 216, ал. 2 ГПК.
Кредиторите в производството по несъстоятелност нямат качеството на необходими другари, защото макар и да имат право на молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, респ. да се присъединят в образуваното производство (чл. 629, ал. 3 ТЗ), не са участници в неделимо спорно правоотношение, с оглед на което не е необходимо конституирането им като главна страна в производството по чл. 625 ТЗ.
Молителят като частен правоприемник на кредитор с прието вземане няма това качество, следователно не е процесуално легитимиран да инициира производство по отмяна на влезлите в сила решения за обявяване на [фирма] в несъстоятелност нито като заинтерисована по смисъла на чл.303 ГПК страна, нито като трето лице, ползващо се с права по чл. 304 ГПК.
Процесуалната допустимост е от категорията на абсолютните предпоставки за разглеждане по същество на молбата за отмяна и с оглед отсъствието й в конкретния случай, подадената от Х. Б. Д. молба по чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Х. Б. Д. по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на Решение № 909 от 14.08.2011 г. и Решение № 6 от 05.01.2012 г. по т.д.№ 2218/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: