О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 239
София, 08.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3052/2013 година
Производство по чл.307 във вр. с чл.303, ал.1 ГПК.
Образувано и по молба на [фирма], г.София за отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК на определение № 610 от 03.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 711/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 290 от 18.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 207/2011 г. на РС-Пещера, с което на основание чл.420, ал.3 ГПК е спряно допуснатото незабавно изпълнение на издадената по същото дело по заявление на молителя Заповед № 120 от 14.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК при условията на чл.180 и чл.181 ЗЗД.
В молбата се излагат доводи, че като е приел, че вземането му е достатъчно обезпечено чрез внасяне на 10% от стойността му, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който освен това не бил съобразен с факта, че длъжникът е подал само възражение по чл.414 ГПК, но не и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, поради което счита, че същото е влязло в сила.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед релевираното основание за отмяна на съдебния акт приема, че същата е процесуално недопустима.
На отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само влезлите в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани съгласно т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. Съдебната практика приравнява към решенията, формиращи сила на пресъдено нещо и определенията, които по своята същност се доближават до решенията, когато с тях се разрешава правен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Такива определения са тези по чл. 409 ГПК и чл.521 ГПК, както и прекратителните определения по чл. 233 ГПК и чл. 234, ал. 3 ГПК.
Съдебните актове, с които се спира незабавното изпълнение, каквото е и атакуваното от молителя, не са от категорията на визираните определения, тъй като с тях не се дава отговор на свързаните със спорния предмет въпроси, затова законът не е предвидил възможност да се иска отмяната им по реда на чл. 303 ГПК. Като специален извънреден способ за контрол на изчерпателно изброени основания, а не на общите оплаквания за незаконосъобразност, присъщи на редовно обжалване, молбата за отмяна на определението по чл.420 ГПК, постановено в заповедното производство е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], г.София за отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК на определение № 610 от 03.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 711/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: