3
определение по ч.гр.д.№ 6527 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София,30.10. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 6527 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 914 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 2793 от 2013 г. на Върховния касационен съд, Четвърто г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от [фирма] касационна жалба срещу въззивно решение № 318 от 21.02.2012 г. по в.гр.д.№ 3798 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия, осми граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 369 от 15.10.2012 г. по гр.д.№ 1224 от 2011 г. на Карловския районен съд за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука в размер на 4000 лв.. Обжалва се определението на ВКС и в частта му, с която не се допуска касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен в размер на 26 000 лв.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Ответникът по частната жалба О. К. О. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
1. Частната жалба срещу определението на ВКС,Четвърто г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационна жалба, е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалвания съдебен акт на 09.08.2013 г., а частната жалба е подадена по пощата на 16.08.2013 г./ и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, обаче, частната жалба в тази част е неоснователна: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решения на въззивни съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Предявеният от О. К. О. срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука е с цена 4000 лв. Следователно съгласно чл.280, ал.2 от ГПК постановеното по този иск въззивно решение на Пловдивския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване. Поради това определението на ВКС, Четвърто г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба срещу въззивното решение по този иск, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е твърдението в частната жалба, че допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по иска за обезщетение за имуществени вреди следва да се преценява заедно с допустимостта на касационното обжалване на решението по другия предявен по делото иск за обезщетение за неимуществени вреди. Действително, по делото са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл.200 от КТ: иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 000 лв. и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. Макар и правопораждащият юридически факт за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по тези два иска да е един и същ /настъпването на трудова злополука/, искът за обезщетение за имуществени вреди от тази трудова злополука не е обусловен от иска за обезщетение за неимущестени вреди от същата злополука. Поради това допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди не обуславя допустимост на касационното обжалване на въззивното решение и по иска за имуществени вреди. Тези два иска са обективно и кумулативно съединени и както бе посочено по-горе не са обусловени един от друг, поради което цената на всеки от тях и съответно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по всеки един от тези искове се преценява поотделно и не зависи от цената на другия обективно съединен иск.
2. Частната жалба срещу определението на ВКС, Четвърто г.о. в частта му, с която не се допуска касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен в размер на 26 000 лв., е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане поради следното: В тази част определението на ВКС, Четвърто г.о. представлява определение по чл.288 от ГПК, което е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като такова обжалване не е предвидено в закона и тъй като с постановяването на това определение е изчерпан предвидения в ГПК ред за обжалване на постановеното по спора съдебно решение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 914 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 2793 от 2013 г. на Върховния касационен съд, Четвърто г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от [фирма] касационна жалба срещу въззивно решение № 318 от 21.02.2012 г. по в.гр.д.№ 3798 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 369 от 15.10.2012 г. по гр.д.№ 1224 от 2011 г. на Карловския районен съд за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука в размер на 4000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на [фирма] срещу определение № 914 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 2793 от 2013 г. на Върховния касационен съд, Четвърто г.о. в частта му, с която не се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 318 от 21.02.2012 г. по в.гр.д.№ 3798 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд по иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен в размер на 26 000 лв.
Настоящото определение е окончателно в частта му, с която се потвърждава определението на ВКС, Четвърто г.о.
В частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане, настоящото определение подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.