Определение №276 от 1.11.2013 по гр. дело №6362/6362 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 276

СОФИЯ, 01.11.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 6362/2013 година по описа на Първо гражданско отделение

Производството е по чл. 307 ГПК.
Подадена е молба вх.№ 1017366 от 08.05.2013г. от Г. Б. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 30 състав от 09.12.2011г. по гр.д.№ 51873/2010г., и определение от 30.01.2013г. по гр.д.№ 13027/2012г. на Софийския градски съд, търговско отделение за разноските.
Молителят твърди, че е открил нови доказателства от значение за делото , които не са могли да му бъдат известни при решаването му. С молбата за отмяна е представена присъда от 07.11.2012г. по нохд 8316/2012г., на Софийския районен съд, наказателно отделение, 8 състав , с която е признат за невиновен в това, че на 04.09.2010г. е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Рено” модел „М. ІІ” ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] .
Ответникът [фирма] е подал отговор, в който изразява становище, че представената от молителя присъда не е новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК , защото е постановена след влизане в сила на решението, предмет на молбата за отмяна, освен това тя е оправдателна и не установява престъпно действие на страна по гражданското дело, каквото е изискването на чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Поддържа се, че молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане.
При проверката на допустимостта на молбата за отмяна, извършена по реда на чл.307 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение констатира следното:
С влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 30 състав от 09.12.2011г. по гр.д.№ 51873/2010г., е отхвърлен предявеният от [фирма] против Г. Б. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на лек автомобил марка „Рено” модел „М. ІІ” ДК [рег.номер на МПС] . Съдът е приел, че независимо от отхвърлянето на иска, ответникът следва да понесе разноските по делото и го е осъдил да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата 1410лв. като се е мотивирал, че не е налице изключението на чл.78 ал.2 ГПК след като с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Молбата за отмяна е подадена само срещу решението за разноските.
Съгласно т.5 на ППВС 2/1977г. на отмяна подлежат съдебните актове, които разрешават спор за субективни права и се ползват със сила на присъдено нещо. Отговорността за разноските е последица от разрешаването на правния спор, решението в тази част има характер на определение /чл. 248 ал.3 ГПК/ и не формира сила на пресъдено нещо по признатите или отречени със съдебното решение субективни права. Следователно не е допустимо да се иска отмяна на решението само в частта за разноските. Отделно от това представената от молителя оправдателна присъда няма никаква връзка с отговорността за разноските по делото.
По тези съображения молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата вх.№ 1017366 от 08.05.2013г. , подадена от Г. Б. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 30 състав от 09.12.2011г. по гр.д.№ 51873/2010г., и определение от 30.01.2013г. по гр.д.№ 13027/2012г. на Софийския градски съд, търговско отделение, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top