О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 12.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.10.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 48 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. М. М. от [населено място] против въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд № 108 от 08.05.2012 год., по т.д.№ 86/2012 год., в частта, с която е обезсилено решението на Крумовградския районен съд № 124 от 14.10.2011 год., по гр.д.№ 55/2011 год. по предявените от настоящия касатор, при условията на евентуалност обратни обективно съединени искови претенции – по чл.223 КЗ, във вр. с чл.229 КЗ срещу ЗД [фирма], [населено място] и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите: 7 651.40 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 25.01.2011 год. до окончателното и изплащане и 677.04 лв. – мораторна лихва за периода 17.03.2010 год. – 25.01.2011 год. и е прекратено производството по делото в тази му част, поради недопустимост на главния обратен иск и обусловения от него акцесорен, с оглед отсъствието на валидно застрахователно правоотношение между страните по същия.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основния по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с всички предпоставки на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по отношение на определения за значим за крайния изход на делото по предявения обратен иск въпрос на материалното право, свързан с обема на отговорност на застрахователя и предпоставките при които последният дължи застрахователно обезщетение, ако същото се претендира пряко от причинителят на ПТП – надлежно упълномощен от застрахования по застраховка „гражданска отговорност” водач на моторното – превозно средство, който, като делинквент е изплатил деликтното обезщетение за имуществените и неимуществени вреди на пострадалия.
Като израз на визираното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано решение на Пловдивския апелативен съд № 249 от 20.05.2011 год., по гр.д.№ 293/2011 год., което, поради недопускането му до касационно обжалване с определение на ВКС,ТК № 251 от 09.04.2012 год., по т.д.№ 1094/2011 год. на ІІ т.о., според касатора следва да се счита за влязло в сила.
Ответната по касационната жалба страна ЕТ Г. Д. К., упражняващ търговска дейност под фирма „ Г.- Г. К.”, чрез пълномощника си адв. Х.К., в срока по чл. 287, ал.1 ГПК е изразила пълно съгласие с искането за допускане на касационно обжалване и алтернативно с основателността на въведените касационни основания.
Третото лице – помагач на ответника в процеса – ответник по предявения обратен иск – ЗД [фирма], [населено място] с отговора си по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразило по допустимостта на касационната жалба, по основателността на искането за допускане на касационен контрол и по основателността на поддържаните от касатора пороци на въззивния съдебен акт.
Становището му е, че в разглеждания случай е приложимо процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК.
По същество на искането за достъп до касационен контрол твърди, че то е неоснователно, тъй като не са доказани селективните основания по чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационно обжалване. Счита, че доколкото цитираният съдебен акт на Пловдивския апелативен съд не се явява задължителна съдебна практика, то противоречието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК не е налице, а обстоятелството, че с визираното решение на Пловдивския апелативен съд, което е и без изрично отбелязване да е влязло в сила, е разрешен материалноправен въпрос, който не е идентичен с разгледания от КОС, тъй като обратният иск е бил предявен от застрахованият делинквент, а не от лице, причинило непозволеното увреждане, но трето на застрахователното правоотношение, както е в процесния случай, изключва да е приложим и критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Липсата на аргументи, съгласно изискването на т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, според изложеното, води до неоснователност и на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Тя касае въззивното решение на КОС само в частта му по предявените по реда на чл.219, ал.3 ГПК обратни искови претенции, основани на чл. 223 КЗ, във вр. с чл.229 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, чиято обща цена е 8 988 лв..
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на КОС, предвид произхода на претендираното вземане и качеството на ответната по обратния иск страна – арг. от чл.286, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.6 ТЗ и чл.365, т.1 ГПК.
При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на КОС, както е прието и в т.8 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 09.12.2013 год., настоящият касатор, към датата на подаване на касационната жалба – 03.10.2012 год., не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, независимо от прекратителния характер на въззивния съдебен акт, поради което същата се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане, а образуваното въз основа на нея касационно производство – на прекратяване.
Ответникът по касационната жалба – ЗД [фирма], [населено място] е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, които при този изход на делото му се следват на основание чл.78, ал.8, във вр. с ал.4 ГПК в размер на сумата 150 лв. за изготвения отговор на касационната жалба.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационна жалба на С. М. М. от [населено място], общ. К. с вх.№ 1076/03.10.2012 год. против въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд № 108 от 08.05.2012 год., по т.д.№ 86/2012 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА С. М. М. от [населено място], общ. К. да заплати на ЗД [фирма], [населено място] сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: