О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
София,16.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 2863/2013 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 376 от 03.06.2013 г. по в.ч. гр.д.№ 320/2013 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 09.04.2013 г. по гр.д.№ 5063/2012 г. на Врачанския районен съд. С последното първоинстанционният съд прекратил производството по делото, образувано по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.422 ГПК, отменена е Заповед № 1223 от 25.04.2012 г. по ч. гр. д. № 1646/2012 г. на Врачанския районен съд, издадени на основание чл.417, т.2 ГПК, обезсилен е по описа на съда, обезсилен е и изпълнителен лист от 25.04.2012 г., като е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на иска по чл. 214 ГПК чрез преминаване към осъдителен иск.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за недопустимост, съответно за неправилност на за обезсилване на обжалваното определение – основания за касирането му по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Претендират се разноски за касационно производство.
Ответниците Н. Д. В. и М. Д. В., и двамата от [населено място] възразяват срещу допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв.
Предмет на прекратеното гр.д.№ 5063/2013 г. на Врачански районен съд е иск по чл. 422 ГПК, предявен от жалбоподателя за установяване дължимостта на сумите по издадена на основание чл. 417 ГПК заповед за изпълнение, както следва: сумата 9 600,69 лв. – главница по Договор за кредит от 27.11.2006 г., сумата 1163.90 лв. – лихва за забава от 09.03.2011 г. до 23.04.2012 г., сумата 105, 73 лв. – санкционираща лихва от 16.04.2011 г. до 23.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2012 г. до изплащането на вземането. Тъй като се касае за търговско дело с оглед характера на сделката като абсолютна по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, а цената на всяка една от обективно съединените претенции не надхвърля сумата от 10 000 лева, въззивното определение на Врачански окръжен съд не подлежи на касационно обжалване.
Неправилното посочване от въззивния съд, че определението подлежи на касационно обжалване не поражда права, каквито процесуалният закон не е предвидил.
По изложените съображения, частната касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационната жалба на [фирма], [населено място] против определение № 376 от 03.06.2013 г. по в. ч. гр. д. № 320/2013 г. на Врачански окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: