4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 23.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 7761 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от С. М. Ч. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. Б., против определение № 1103 от 1 октомври 2013 г., постановено по гр.д. № 3727 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., с което не е допуснато касационното обжалване на решение № 110 от 27 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 302 по описа на окръжния съд в гр. Смолян, по подадена от Ч. въззивна жалба срещу решение № 96 от 19 май 2012 г. по гр.д. № 439 по описа на районния съд в гр. Златоград за 2011 г.
В жалбата се излагат съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на определението на касационния съд, предвид погазване принципа за забрана на дискриминацията по полов признак, неспазване принципа на служебното начало, задължаващ съда служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните (неспазване на чл. 24, т. 1 от Х. за основните права на ЕС и чл. 23 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. ) и при спазване на материалното право и процесуалните правила и пренебрегване на най-добрия интерес на детето. Иска се отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите: трябва ли с оглед правата на детето по чл. 24 Х. да се търси подходящ режим на лични отношения между детето и разделените му родители, който да отчита географската отдалеченост и да гарантира равнопоставеност между родителите; следва ли от правилото на чл. 23 Х., че равенството между мъжете и жените трябва да бъде гарантирано във всички области, включително родителството, и като се има предвид, че мъжете като цяло са по-слабо представения пол при възлагане на родителската отговорност от съдилищата, следва ли да се предприемат мерки, предвиждащи специфичните предимства в полза на по-слабо представения пол. Прави се искане да бъдат събрани становища от главния прокурор на Република България, омбудсмана на Република България и Държавната агенция по закрила на детето по искането за отправяне на преюдициално запитване, както и да се даде възможност на неправителствени организации, борещи се за правата на детето, да изразят становище по искането за преюдициално запитване. Допълнително се поставя следният въпрос за преюдициално запитване: противоречи ли нормата на чл. 15, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето на чл. 24, § 1 от Х. по отношение на правното значение на мнението на детето. Отправя се искане до съда служебно да поиска встъпване в делото на Комисията за защита от дискриминацията на основание чл. 47, т. 5 от Закона за защита от дискриминация, предвид заявление до комисията от страна на частния жалбоподател.
С обжалваното определение тричленен състав на гражданската колегия на ВКС, във връзка с предоставянето на родителските права, местоживеенето на детето и определения режим на лични отношения между детето и бащата, приема, че наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване по същината си са основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да бъдат предмет на разглеждане от касационния съд само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. К. съд заключава, че по поставените проблеми не е налице и противоречие с практиката на ВКС – интересът на детето е взет предвид, а представените съдебни решения не обосновават различен извод, тъй като са постановени при различни факти.
Ответницата А.-В. П., с адрес за призоваване в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. А., в отговор на частната жалба излага доводи за неоснователността й.
Частната жалба срещу определението на ВКС, постановено в процедура по чл. 288 ГПК, е недопустима.
Според правилото на чл. 274, ал. 1 ГПК, разглеждат се частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Изрично посочване в закона за възможността за обжалване на определенията по чл. 288 ГПК няма. Определенията, постановени по този ред, не могат да се приемат за обжалваеми и съобразно т. 1 на чл. 274, ал. 1 ГПК, защото не преграждат развитието на делото. Според законодателното разбиране, вложено в действащия ред за гражданско съдопроизводство, касационното обжалване е факултативно и, за да се достигне до неговото развитие, касационната жалба подлежи на разглеждане в специално производство, предвидено в чл. 288 ГПК, в което се извършва селекция на жалбите съобразно критериите, дадени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от интереса на съответния касатор жалбата му да бъде разгледана по същество от касационния съд, ако в нея не са поставени материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които да са разрешени от въззивния съд в нарушение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, то касационното обжалване няма да бъде допуснато. Законът в чл. 296, т. 3, пр. първо ГПК сочи, че в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната. Следователно, определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационното обжалване на въззивно решение (какъвто е и процесният случай), не прегражда развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване. По тези съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Съгласно чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнесе преюдициално по тълкуване на Договора, валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Договорът в § 3 на чл. 267 ДФЕС разпорежда, че когато въпрос, необходим за вземане на решение от съответната юрисдикция, е повдигнат по висящо дело пред националната юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. Безспорно решенията на ВКС по реда на чл. 290-293 ГПК попадат в обсега на соченото правило, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, но искането за преюдициално произнасяне на Съда следва да бъде сторено по висящ спор. Преюдициалното заключение на Съда по въпрос на общностното право е необходимо, за да може националният съд да постанови решението си. Предвид процедурата по чл. 280 и сл. ГПК за допускане на касационно обжалване, искане за произнасяне може да се отправи от националния съд едва след фазата по допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК. Само по себе си искането на касатора за преюдициално произнасяне не представлява основание за допускане на касационното обжалване. Дори при преюдициалното произнасяне на Съда да се установи евентуално нарушение на общностното право, това нарушение е въпрос на прилагане на правото, което може да се съобразява от националния съд само във фазата по разглеждане на касационна жалба след допуснато касационно обжалване.
В разглеждания случай искане за преюдициално произнасяне от Съда на Европейския съюз е сторено след произнасянето на касационния съд по искането за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Ч.. Тъй като касационното обжалване не е допуснато по реда на чл. 288 ГПК, въззивното решение е влязло в сила (чл. 296, т. 3 ГПК). След като липсва висящ съдебен спор, и по изложените по-горе съображения обжалването на определението на касационния съд по чл. 288 ГПК е недопустимо, искането за преюдициално произнасяне на Съда на Европейския съюз е несвоевременно заявено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Севдалин М. Ч. от [населено място] против определение № 1103 от 1 октомври 2013 г., постановено по гр.д. № 3727 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението в тази му част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. М. Ч. от [населено място] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
В тази част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: