О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 13.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3569/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД”В И А.”Е., гр. П. против определение № 1453 от 24.06.2013 год., по ч.гр.д.№ 2396/2013 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия частен жалбоподател, срещу протоколно определение на СГС от 13. 03. 2013 год., по гр.д.№ 10846/2013 год. „за даване ход на делото”.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт на въззивния съд, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. Основно частният жалбоподател възразява срещу извода на въззивния съд, че подадена от него частна жалба касае единствено постановени от първоинстанционния съд определения по движението на делото.
Частна жалба срещу горепосочения съдебен акт на въззивния съд е постъпила и от ЕТ А. Д. Б., упражняващ търговска дейност под фирма „А. -77-А. Б.”,с адрес на управление [населено място], в която се поддържат идентични оплаквания с въведените от частния жалбоподател ТД”В И А.”Е., гр. П..
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
І. По частната жалба на ТД”В И А.”Е., гр. П.:
Частната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана страна в процеса и срещу прекратителен съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че с обжалваното определение състав на Софийски апелативен съд за първи път се е произнесъл по допустимостта на подадената от настоящия частен жалбоподател жалба срещу постановено от Софийски градски съд определение по образуваното по предявен от [фирма] осъдителен иск гр.дело № 10846/2011 год., оставяйки без разглеждане същата, обосновава правен извод, че в случая предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, на които частният жалбоподател се позовава, са неприложими и съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по тях.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Правилно въззивният съд, излагайки подробни съображения в тази насока, е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е даден ход на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание не е от категорията съдебни актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като тяхната правилност, вкл. извършените от решаващия съд процесуални действия по движение на делото, към които попада и редовността на призоваването на страните, се проверява при обжалване на окончателния съдебен акт, поради което подадената частна жалба е недопустима в тази и част.
Що се касае до частта на въззивния съдебен акт, с която е счетено, че в предмет на предприетото от настоящия частен жалбоподател обжалване не се включва определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение възражението на ТД ”В И А.”Е., гр. П. за неподсъдност на делото на СГС, заявено в срока по чл.119, ал.3 ГПК, то този извод на въззивния съд е процесуално незаконосъобразен.
Изрично в съдържанието на подадената частна жалба вх. на СГС № 34139/21.03.2013 год., с която въззивният съд е сезиран, под т.2 е включено и оплакване за неправилност на първоинстанционния съдебен акт от съдебно заседание на 13.03.2013 год., по гр.д.№ 10846/2011 год., с който е оставено без уважение възражението на ответника по спора – ТД”В И А.”Е., гр. П. за непосдъност на делото на СГС.
Вярно е, че игнорирайки по неустановен от процесуалния закон начин, възражението за местна подсъдност въведено от ТД”В И А.” Е., гр. П., с протоколното си определение от 13.03.2013 год. СГС се е произнесъл единствено по направеното в тази насока възражение от ЕТ А. Д. Б., упражняващ търговска дейност под фирма „А. -77-А. Б., но дали със същото е даден или не отговор и на възражението на частния жалбоподател, заявено своевременно в срока по чл.131 ГПК, е въпрос, който въззивният съд е следвало да обсъди, произнасяйки се и по искането на същия за неговата отмяна.
Същевременно, ако така подадената от ТД”В И А.” Е., гр. П. частна жалба е била счетена за несъответстваща в тази и част на изискванията на процесуалния закон за редовността и, вкл. с оглед заявените от жалбоподателя обстоятелства и петитум за обжалваните съдебни актове на първоинстанционния съд, то в правомощията на въззивната инстанция, е да я остави без движение, съобразно процесуалното правило на чл.275, ал.2 ГПК.
Следователно липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по т.2 от въззивната частна жалба на ТД”В И А.” Е., гр. П. с вх. № 34139/21.03.2013 год. и изложеното от настоящия частен жалбоподател в частна жалба, с която ВКС,ТК е сезиран, налага да се приеме, че в тази и част последната има характер на молба за допълване на въззивния съдебен акт, поради което и на осн. чл.250 и сл. ГПК същата следва да бъде върната на Софийски апелативен съд по компетентност.
ІІ.По частната жалба на ЕТ А. Д. Б., упражняващ търговска дейност под фирма „А. -77-А. Б.:
Частната жалба на жалбоподателя ЕТ е процесуално недопустима.
С протоколно определение от 13.03.2013 год., по гр.д.№ 10846/2011 год. първоинстанционният съд е оставил без уважението възражението на ответника ЕТ А. Д. Б. за неподсъдност на делото на СГС. Определението не е обжалвано от ЕТ Б. пред Софийски апелативен съд, въззивното производство пред който по ч. гр. д.№ 2396/2013 год. е образувано само по частната жалба на ТД”В И А.” Е., гр. П., без да е налице и присъединяване на ЕТ Б. по реда на чл.265, ал.1 ГПК.
Следователно по отношение на ответника ЕТ А. Д. Б., упражняващ търговска дейност под фирма „А. -77-А. Б. първоинстанционното определение на СГС по гр.д.№ 10846/2011 год. е влязло в сила и ЕТ Б. не разполага с потестативно процесуално правомощие да обжалва съдебния акт на въззивния съд, с който е оставена без разглеждане частната жалба на ответника-ТД. Отделен в тази вр. остава въпросът, че видно от обстоятелствената част на абз. първи от същата в нея като недоволен от съдебния акт на Софийски апелативен съд се посочва отново ответника по спора – ТД, а не ответника – ЕТ Б., между които отсъства и задължително другарство.
Мотивиран от изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд № 1453 от 24.06.2013 год., по ч.гр.д.№ 2396/2013 год. , по описа на с.с..
ИЗПРАЩА частната жалба на ТД”В И А.”Е., гр. П. с вх. № 8234 от 17.07.2013 год., която в т.2 от същата има характер на молба за допълване определението на въззивния съд по ч.гр.д.№ 2396/2013 год., на Софийски апелативен съд по компетентност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, частната жалба на ЕТ А. Д. Б., упражняващ търговска дейност под фирма „А. -77-А. Б.”,с адрес на управление [населено място] против определение на Софийски апелативен съд № 1453 от 24.06.2013 год., по ч.гр.д.№ 2396/2013 год..
В ЧАСТТА за оставяне без разглеждане частната жалба на ЕТ А. Д. Б., упражняващ търговска дейност под фирма „А. -77-А. Б.” с вх.№ 8235/17.07.2013 год. определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му, пред друг тричленен състав на ВКС,ТК.
В ОСТАНАЛАТА част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: