О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 14.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.01.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 4557/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1891/05.08.2013 год., по ч.гр.д.№ 2247/ 2013 год., в частта, с която след отмяна на определението на СГС от 15.04.2013 год., по гр.д.№ 5153/2013 год. за безусловното допускане на обезпечение по реда на чл.389, ал.1 ГПК е определена парична гаранция в размер на 15 000 лв., на осн. чл.391, ал.2 ГПК, която молителят, настоящ частен жалбоподател да внесе в едноседмичен срок от съобщаването по сметка на Софийски градски съд и при неизпълнение, издадената на 16.04.2013 год. обезпечителна заповед ще следва да бъде обезсилена.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на въззивното определение на Софийски апелативен съд, в частта му, предмет на подадената частна касационна жалба, излагайки подробни съображения за неговата процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност и иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба [фирма], гр. Д. в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразил до допустимостта и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Обжалваният съдебен акт на въззивния съд не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Съгласно императивната разпоредба на чл. 396,ал.2, изр.3 ГПК съдебния акт на въззивния съд, постановен в обезпечителното производство подлежи на инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК само в хипотезата, когато обезпечението е допуснато за първи път във въззивното производство, а не такъв е разглежданият случай.
Обстоятелството, че законодателят в чл.396, ал.1 ГПК е предвидил изрична обжалваемост на определението, с което първоинстанционният съд се произнася по искането за допускане на обезпечение по реда на чл.389, ал.1 ГПК или по реда на чл.390 ГПК означава, че извън горепосочената хипотеза на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, разглеждането на същото е двуинстанционно и с постановяване на въззивния съдебен акт инстанционният контрол е изчерпан. С факта, че въззивният съд е изменил наложената обезпечителна мярка или е поставил като допълнително условие за допуснато обезпечение – внасянето на гаранция от молителя, съгласно чл.391, ал.2 ГПК не се променя двуинстанционният характер на обезпечителното производство, тъй като преценката за основателността на искането за допускане на обезпечение по реда на чл.390 ГПК е приключило с произнасянето на първоинстанционния съд, който е постановил положителен за молителя – настоящ частен жалбоподател, съдебен акт.
Следователно и в този случай правно важими се явяват задължителните постановки в ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, основани на несамостоятелния и привременен характер на определението за допускане на обезпечение, изключващи същото в разгледаната по- горе хипотеза, да попада в обхвата на изрично и изчерпателно изброените от законодателя в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК въззивни съдебни актове.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на [фирма], [населено място] с вх.№ 9795/09.09.2013 год. срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1891/05.08.2013 год., по ч.гр.д.№ 2247/ 2013 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: