4
определение по ч.гр.д.№ 529 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София , 30.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 529 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на И. Х. Б., В. И. Б. и Д. П. К. срещу определение № 1644 от 20.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 1158 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Ищците И. Х. Б. и В. И. Б. обжалват определението в частта му, с която е потвърдено определение № 3233 от 22.03.2011 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 1524 от 2011 г. в частта му по иска за установяване, че действащият план на [населено място] за УПИ VII-348 от кв.32 е планът, одобрен със заповед № 335 от 1992 г., без промените на регулацията, одобрени със заповед № 33 от 24.07.1995 г. и заповед № 1 от 05.01.1998 г. на Главния архитект на [община]. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на обжалваното решение с незадължителна практика на ВС /Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВКС, постановено преди приемането на Закона за съдебната власт от 1994 г./ по следния правен въпрос: дали искът за установяване на това, кой е действащият /приложеният/ подробен устройствен план относно конкретен имот, е установителен иск за факт или е установителен иск за правно отношение и съответно допустим ли е такъв иск. Освен това, според жалбоподателите, произнасянето на ВКС по този въпрос било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по исковете Д. П. К. обжалва определението на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е отменено определение № 3233 от 22.03.2011 г. по гр.д.№ 1524 от 2011 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на делото в частта му по предявения от И. Х. Б. и В. И. Б. срещу Д. П. К. и П. К. К. отрицателен установителен иск за собственост върху части от УПИ XI-1778 по плана на [населено място], обл.Пловдивска.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното:
I. ПО ЧАСТНАТА КАСАЦИОННА ЖАЛБА НА И. Х. Б. И В. И. Б.: Съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, касационното обжалване на определения на въззивни съдилища, с които по същество са оставени без уважение частни жалби срещу преграждащи развитието на делото определения на първоинстанционни съдилища, е допустимо, само ако са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК.
В конкретния случай частните жалбоподатели твърдят, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3, тъй като било налице противоречие на обжалваното определение с незадължителна практика на ВС и тъй като за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса: дали искът за установяване на това, кой е действащият /приложеният/ подробен устройствен план на населеното място относно конкретен имот, е установителен иск за факт или е установителен иск за установяване на правно отношение и съответно допустим ли е такъв иск.
Настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос, тъй като по него липсва противоречие между обжалваното определение и посоченото от жалбоподателите Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС. Нещо повече, в това тълкувателно решение въобще не е разглеждан въпросът дали е допустим самостоятелен иск за установяване на това, кой е действащия подробен устройствен план на населено място за определен имот.
Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по поставения от касаторите конкретен правен въпрос няма съдебна практика и следователно произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По този въпрос настоящият състав на ВКС на РБ счита следното: Установяването на това, кой подробен устройствен план на населеното място е действащ /приложен/, е свързано с установяването на следните факти: какви дворищно-регулационни или подробни устройствени планове на населеното място са били утвърдени и са влезли в сила, дали тези планове са предвиждали придаване по регулация на части от един имот към съседен нему имот, дали е било заплатено предвиденото за това придаване по регулация обезщетение, дали придаваемите части са били фактически заети и дали са владяни в продължение на повече от 10 години преди приемането на следващия дворищно-регулационен план на населеното място. По същество се касае за установаване на факти с правно значение за решаване на спора за съществуването на правоотношението на собственост върху придаваеми по регулация части от имоти. При действието на З. /отм./ предвиждащият придаване по регулация влязъл в сила дворищно-регулационен план на населеното място е правопораждащ юридически факт за правото на собственост върху придаваемите части, а прилагането на този дворищно-регулационен план е юридически факт, препятстващ прекратяването на отчуждителното действие на регулацията при изготвянето и приемането на следващ дворищно-регулационен план. Следователно с установяването на това, кой е действащият /приложеният/ дворищно-регулационен или ПУП за даден имот, се установява факт с правно значение, а не правоотношение. А по аргумент от чл.124, ал.4 от ГПК иск за установяване на такъв факт е недопустим, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за предявявяне на такъв установителен иск за факт.
С оглед на отговора на посочения от касаторите правен въпрос, обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по предявения иск за установяване на това, кой е действащият УПИ на [населено място] за спорните имоти, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
II. ПО ЧАСТНАТА КАСАЦИОННА ЖАЛБА НА Д. П. К.: Съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат само онези определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи по-нататъшното развитие на делото определения на първоинстанционните съдилища. По аргумент за противното, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които се отменят преграждащи развитието на делото определения на първоинстанционния съд. Поради това и не подлежи на касационно обжалване определението на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1158 от 2011 г. в частта му, с която е отменено определението на Пловдивския районен съд за прекратяване на делото по предявения отрицателен установителен иск за собственост. Ето защо, подадената от Д. П. К. частна касационна жалба срещу това определение е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1644 от 20.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 1158 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 3233 от 22.03.2011 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 1524 от 2011 г. в частта му по иска за установяване, че действащият план на [населено място] за УПИ VII-348 от кв.32 е планът, одобрен със заповед № 335 от 1992 г., без промените на регулацията, одобрени със заповед № 33 от 24.07.1995 г. и заповед № 1 от 05.01.1998 г. на Главния архитект на [община].
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1644 от 20.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 1158 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 3233 от 22.03.2011 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 1524 от 2011 г. в частта му по иска за установяване, че действащият план на [населено място] за УПИ VII-348 от кв.32 е планът, одобрен със заповед № 335 от 1992 г., без промените на регулацията, одобрени със заповед № 33 от 24.07.1995 г. и заповед № 1 от 05.01.1998 г. на Главния архитект на [община].
Определението на ВКС на РБ в тази част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната касационна жалба на Д. П. К. срещу определение № 1644 от 20.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 1158 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е отменено определение № 3233 от 22.03.2011 г. по гр.д.№ 1524 от 2011 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на делото в частта му по предявения от И. Х. Б. и В. И. Б. срещу Д. П. К. и П. К. К. отрицателен установителен иск за собственост върху части от УПИ XI-1778 по плана на [населено място], обл.Пловдивска.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.